Хората зад “Визия за София” свършиха немалко през последните две години – събираха данни, въвличаха хора, правиха изследвания и доклади, сблъскваха мненията едновременно на инвеститори, експерти, неправителствени организации, политици и граждани. Всичко това с цел да се зададе посоката за развитие на града до 2050 (която евентуално да бъде легитимирана с един нов Общ устройствен план на София).

Срещнаха много проблеми. И до днес не всички разбират какво точно е “Визия за София” и за какво изобщо ни е необходима тя. Събраните данни бяха плашещо много и трудни за комуникация, а сложният език на градското планиране сам по себе си е отблъскващ. Имаше и реален риск “Визията” да бъде политизирана като инициатива на ГЕРБ.

Но главният проблем беше и остава това, че “Визия за София” все още изглежда като утопичен проект, направен от готини млади хора (като цяло необичайни играчи за българската административна джунгла), които обаче дали имат властта да наложат идеите си на най-високото управленско ниво? Ако не успеят и бъдат изолирани от реалните решения по промени в Общия устройствен план на София, то тогава ще бъде видно, че са били допуснати да играят само в началния етап с имиджова цел. Ако обаче успеят и продължат, то тогава може би имаме шанс за истинска промяна.