Отдавна сме казали, че Стефан Добрев просто трябва да спре да проектира. Може да продължи да издава книги (за предпочитане преводни), но по-добре да ни спести постижения като “Сан Стефано Плаза” отпреди няколко години. Той обаче не спира и постоянно се надскача.

Отдавна в ужас наблюдаваме строежа на т.нар. “Резиденция Диневи Лозенец” на площад “Велчова завера” в София. Корабните платна не предвещаваха нищо добро и ето, че през 2019 вече си имаме съвършено оформен бъг, току пред Химическия факултет на СУ. Това, че сградата е зле пропорционирана, със скандални разпределения и отчетлив дъх на дубайски кич, е ясно. Това, че беше номинирана за “Сграда на годината” в категорията “Жилищни комплекси до 10 000 кв. м” (но не спечели), беше очаквано. Но начинът, по който беше обяснена архитектурата й, ни довърши. Оказа се, че това е една “иновативна сграда”, с двойна стъклена фасада, която позволява вписването на декоративен елемент, “взаимстван от една от най-древните български шевици – Елбетица, който е олицетворение на българската мощ, сила и възрожденски дух”. Не ни стигаше глаголицата по фасадата на “Летера” на “Артекс” през 2017.

Отделно, оказа се, че покрай изграждането на сградата по проект на нейния главен проектант беше облагороден и площад „Велчова завера“ – с общинска обществена поръчка. Мислехме, че когато един частен проект решава с предимство да облагороди публичната среда около себе си, поне си плаща за това.