WhATA AWARDS

След спирането на архитектурните седмици на ЕДНО през 2016 в българския архитектурен живот настана културен застой. Именно в тази празна ниша от две години се опитва да се намести един нов архитектурен форум, наречен “БЕЗ СТРАХ”.

"Господине, ако искате да се изкажете, моля на микрофона или напуснете залата! За щастие, има полиция и ще я призова да въведе ред, ако трябва." Тази реплика на модератора се чу още преди да е изтекъл първият час от общественото обсъждане на новия ПУП на Борисовата градина.

На 8 октомври 2019 японският архитект Кенго Кума дойде в България и успя да напълни до пръсване Аула Максима на УАСГ за публична лекция. Такова нещо това място не помни сигурно от времената на "Хит минус едно".

Четири изложби, малко или много свързани с архитектурата, заслужават отбелязване през 2019: “River in Transition” в Русе, “Стефка Георгиева 1923 - 2004” във Виена, “Археология на забравата” в София и “София утре” на "Визия за София".

На 23 август 2019 Съюзът на архитектите в България, Обединение „Сдружени софийски архитекти” и регионална колегия София-град към КАБ обявиха алтернативен конкурс за площад “Света Неделя”, който да протича успоредно с официалния.

През август завърши конкурсът за нова “Къща на децата” в София, организиран от Национална мрежа за децата, в която влизат над 150 граждански организации в цялата страна. За победител беше избран проектът на арх. Петя Николова и арх. Андрей Андреев от Another Studio.

Българският антарктически институт организира конкурс за нов лабораторен блок към българската полярна база на Антарктида, който мина почти незабелязано и беше спечелен от студио “PS Architects”.

В България “повишаването на енергоефективността на сградите” се е превърнало от благословия в бич за качествената градска среда. От няколко месеца обаче тази сграда на столичната ул. “Житница” събира погледите на всички, които са се засилили в посока Красна поляна.

Новата жилищна сграда на "Аедес студио" е на пръв поглед хаотична композиция от кутии, която обаче се вписва майсторски в 90-арския градоустройствен хаос около Майчин дом.

Малко бяха кино сградите с толкова специфична архитектура у нас. Завършено през 1974 по проект на арх. Таньо Белев, кино “Полтава” беше соц интерпретация на търновското средновековие, но носеше нещо и от духа на Луис Кан със своите едри, монолитни форми, изявени арки и тухлена облицовка. През 2019 част от сградата бе съборена, за да отвори място за мол.

Всички научиха името “Артекс” първо покрай "Апартаментгейт" и после заради 34-етажния небостъргач “Златен век”, който компанията строи срещу бившия хотел “Кемпински” на хълма в софийския квартал “Лозенец”.

Казусът около Детската болница в София е дълъг и се обяснява трудно. За момента обаче от него губим всички.

Всяка година в тези награди присъства по някоя ненужно съборена сграда. През ноември беше разрушен Железопътният завод зад Централна гара в София.

Отдавна в ужас наблюдаваме строежа на т.нар. “Резиденция Диневи Лозенец” на площад “Велчова завера” в София. И ето, че през 2019 вече си имаме съвършено оформен бъг.

Когaто някой тръгне да вдига многометрови статуи на тракийски стрелци на входа на чисто нов Дисниленд, пълен с фалшиви крепости, форуми, базилики и гробници, винаги има нещо гнило.

През 2019 детските архитектурни работилници бяха навсякъде, а по тяхната програма можеха да се проследят най-важните архитектурни събития в България и по света, само че преведени за деца.

Българските сувенири рядко надхвърлят клеясалата Балкантурист естетика, но серията сувенири “Пловдив за вкъщи"/ Тake Away Plovdiv вкарва доза необходима дизайнерска нормалност.

През пролетта в София се появи още един музей на соца, този път в апартамент. The Red Flat ни връща в 80-те години на миналия век, сред диваните, книгите, бурканите и картинките от дъвки на късния соц.

Пътуването с влак е яко, но не и с БДЖ. И докато държавата се занимава с дълговете на закъсалия превозвач и някой измисли как да го реформира ефективно, поне влаковете могат да започнат да изглеждат по-добре.

Покрай скандалите с “Графа” ремонтът на ул. “Иван Вазов” мина незаслужено леко. По едно време, в средата на юли, когато хаосът, прахът и мръсотията бяха в пика си, ремонтът на улицата стана вайръл.

Малко преди Коледа хората зад най-известното произведение на публичното изкуство у нас извадиха една социална акция, с която удариха едновременно мръсния въздух в София, сегрегацията на малцинствата и липсата на ефективни управленски действия по куп въпроси.

Книга-каталог, съпътстваща едноименната изложба във виенската галерия “Рингтурм”, посветена на Стефка Георгиева - едно от лицата на българския архитектурен брутализъм.

В годината на Баухаус, логично, най-силните архитектурни книги, които се появиха на пазара, бяха свързани именно с прословутата немска школа.

Поредната книга на тема “градове за хората”, която се превежда в България след основополагащите трудове на Джейн Джейкъбс и Ян Геел.