WhATA AWARDS

В края на 2018 споровете за съдбата на софийската Централна минерална баня ескалираха с предстоящото решение на СОС да гласува изцяло премахване на банската функция и в останалото неремонтирано северно крило с двата големи басейна. В средата на декември протестиращата срещу това решение група "Термално - Нормално" нахлу в сградата на Музея за история на София (който е в банята), купи си билети и после се съблече по халати и започна да се снима между експонатите.

Защо специална награда? Защото флашмобът припомни, че архитектурните проблеми трябва да бъдат обект на провокативни, а и забавни акции.

В края на април зажаднелите за куул събития софийски архитекти напълниха пространството на “Генератор” за двудневен лекционен форум. Поводът беше 10-годишнината на студио “Conveyer”, които събраха 10 мъже (интересно, че само мъже) от 10 архитектурни студия с над 10 години проектантска практика, за да интерпретират една тема - “Без страх”, под формата на лекция или дискусия.

Всяка уважаваща себе си професионална архитектурна организация в света обикновено раздава годишни награди за най-добри сгради. През пролетта на 2018 и българската Камара на архитектите направи пилотно издание с двустепенна селекция и международно жури, а финалисти станаха вече познати предимно добри сгради от последните 10 години. Сега остава да видим какво добро има да предложи българската архитектура и година за година

Въпреки че от самото си създаване преди 3 години фестивалът за документално кино "Master of Arts" има специална секция “Архитектура и дизайн”, чак през 2018 той масово проби и в архитектурните среди - с филмите "Die Böhms: Architektur Einer Familie / Concrete Love", с "Бярке Ингелс - времето на архитекта" и особено с "Рем" - за култовия холандски архитект Рем Кулхас. Този последният филм събра нечувано множество архитекти на прожекцията си в кино “Люмиер”.

“Социален клуб” е една от инициативите на “Студио Комплект” и пространството “Генератор”, която цели да представи актуалните дизайн и архитектурни теми на по-широка от обичайната гилдийна публика. През 2018 имаха две важни издания - “Милански преглед” през май за тазгодишния мебелен панаир Salonе dеl Mobile в Милано и “Венециански преглед” през октомври, когато събраха хора за обсъждане на 16-ото Архитектурно биенале във Венеция.

През октомври в България последователно гостуваха главните архитекти на Москва и Белград Сергей Кузнецов и Милутин Фолич, за да участват в първите две издания на т.нар. “Разговори за града” - публични дискусии за градската среда. Идеята, разбира се, отново е да почерпим чужд опит как София да стане “град за хората”, а връзката с неуморния датски урбанист Ян Геел (който работи и с трите града) е очевидна.

В края на април Община Велико Търново обяви амбициозен конкурс за Нов градски център на мястото на старото Военно училище в града. Конкурсът беше международен с победител италианския архитект Клаудио Нарди. Конкурсът във Велико Търново обаче се превърна в първия конкурс в новата история на България, в който (поне според официалните протоколи) близо 70% от участниците (44 от 62) не бяха допуснати до оценяване или бяха декласирани по технически причини.

Конкурсът за вторичен софийски градски център в района на Централна гара изглеждаше като упражнение за градоустройствени концепции и красиви визуализации, което скоро няма да стигне до проект и реализация. Но успя да събере 11 проекта и да излъчи победител (“А и А Архитекти”), който прави пешеходен плац пред гарата и нова концертна зала от другата страна. И все пак този конкурс можеше да е и малко по-полезно упражнение със задание, което да пробва да реши отдавна зациклили проблеми в северната част на София.

През септември Столична община обяви поредния конкурс за площад “Света Неделя”, замислен като реално международен и двуетапен. Но критериите, свързани с пресяване на кандидатите от първия към втория етап (изисквания за декари проектирани подобни площади през последните 3 години и минимум милион и половина лева годишен оборот например), доведоха до грандиозен конкурсен скандал, в резултат на който Камарата на архитектите свали доверието си от конкурса, а НАГ безпрецедентно отмени вече обявената обществена поръчка.

В средата на ноември в София бе прекратен обявеният през юни конкурс за възстановяване на Мемориала на войниците от Първи и Шести пехотни полкове, който трябва да се издигне на мястото на съборения паметник “1300 години България” пред НДК. Всички общо 5 подадени проекта бяха дисквалифицирани по технически причини от журито, председателствано от заместник-кмета по културата Тодор Чобанов. Иска ни се да вярваме, че това е логичният финал на един безсмислен и вреден конкурс.

Y House в покрайнините на Самоков залага на класически прийом - каменна база и дървена “къщичка” със скатен покрив, кацнала върху нея. Тук обаче няма грам битов традиционализъм, а само перфектен детайл, добри пропорции и категорична модерност. Българските покрайнини имат огромна нужда от повече такива къщи.

Допреди няколко месеца тенис кортовете в софийския парк “Заимов” представляваха купчина безлични 90-арски постройки, днес те са интригуваща композиция от летящи дървени скатни покриви и прозрачни и полупрозрачни обеми, които освен това запазват всички дървета в парка.

След конкурс, проведен през 2016, Младежкият дом във Варна бе изцяло реконструиран по свеж проект, който му сложи фасада с огромни надписи на няколко езика, цветни стъкла, нова стълба и асансьор за достъп до плоския покрив - вече използваема тераса за събития с изглед към Червения площад във Варна.

Представителната приемна сграда с музей към Боянската църква е проектирана през 80-те, а през 90-те е изоставена. Настоящата ѝ реконструкция от музей в детска градина от живия автор на оригиналния проект е истинско спасение.

IV House е група от 4 редови къщи в неблагополучната местност “Гърдова глава” в София, но показва съвсем различно отношение към средата - ажурни огради, намерен мащаб и, разбира се, добър детайл. Къщите очевидно не са скъпи, но ето че можело да се правят нормални сгради и само с мазилка и малко дърво.

Офис сградата на плевенската шивашка фирма “Deciso Monni” е минималистичен стъклен куб отвън с богато вътрешно пространство, което изненадва с впечатляващ атриум, вертикални зелени стени и интересно разпределение. И е пример за адекватна намеса в промишлените зони, с които е снабден почти всеки български град.

Бизнес сграда “Графикс” е нормалното европеидно офис кубче с червения “Х”, което от известно време допълва шарения фронт на Цариградско шосе. Растерна фасада се вписва добре в гъсто застроената среда на Младост 1. Сградата има съвременно отигран интериор и е един от малкото опити за “умна” високотехнологична сграда у нас – със саморегулиране на осветеността, климатизацията и асансьорния трафик.

Ясно е, че думата на 2018 е “ремонт”. Но докато всички са вперили поглед в софийския “Граф Игнатиев”, в провинцията е погром, който така и не стига до централните медии, не води до оставки на кметове, нито до разследвания за корупция, но също толкова успешно унищожава архитектурата и градската среда. Този бъг е сборна номинация на всички проекти за ремонт, обновяване, подмяна на настилката и прочие инициативи на българските общини за усвояване на бюджетни и евросредства, които през 2018 сякаш доведоха до най- “видими резултати”. И на повечето места гледката никак не е приятна.

Всяка година тези номинации отбелязват поредното събаряне, самосрутване или опожаряване на стара къща, тютюнев склад, паметник или Царски конюшни. 2018 не направи изключение. През годината обаче бяха съборени и редица архитектурно ценни сгради, но без официален статут за културно наследство. В такива случаи, формално, протести и гражданско недоволство са безсмислени - собственикът на сградата може да прави с нея каквото си иска. Гражданско недоволство обаче има, при това винаги. И въпросът е как стана така, че съществува разминаване между това, което обществото счита за ценно, и това, което нормативната наредба определя като ценно (сиреч като недвижимо културно наследство)?

През 2018 рязането и окастрянето на стари дървета и цялостното премахване на короните на възрастни растения придоби неприятни размери, успоредно с масовите ремонти на улици и булеварди в страната. Дърветата се режат до стъбло, короните се кастрят без идея за уличен силует и хармония, премахват се традиционни видове дървета и се заменят с декоративни, растат нетрайни хилави нови корони, а здравето на дърветата се уврежда трайно, казват специалистите. Ние специалисти не сме, но едно е видно - улиците ни изглеждат зле през по-голяма част от времето.

"Градски детектив" е подкаст за софийските потайности и легенди, който тръгна в края на април с разследване на култовата софийска фраза "Винаги някой някъде реже нещо с флекс", а после и с епизоди за първите български графити, Зона Б5, градските подземия, “Софийското море” и завърши ударно първия си сезон през лятото на 2018 със спомени за Световния младежки фестивал, който се е провел в София точно преди 50 години, в размирната 1968.

“Което остава” е импровизиран социален спектакъл, продуциран от студиото за документален театър Vox Populi и сдружение “За Земята”, който повежда актьори и публика по следите на софийските събирачи на рециклируеми отпадъци, а едновременно с това ни показва и непознатото лице на софийските улици, тайни вътрешни дворове и мазета, стълби и статуи, скрити врати и фасади. Освен скитниците, градът е другият истински герой в този пърформанс.

През пролетта на 2018 италианската организация "Start for Talents" обяви отворен и концептуален конкурс как би изглеждало едно училище за реставрация при археологическите разкопки на Херкулан. Победител в този конкурс стана българското студио 8 1/2 с обмислен проект за вкопана във вулканичните скали структура, която пази средата, но се разгръща в дълбочина, изграждайки поредица от осъвременени антични пространства - перистилен двор, куполна зала, арки и сводове.

Изложбата “Структури на мисълта” в галерия "Структура" е проект за съвременно изкуство с куратор австриеца Валтер Зайдл, а двама от участниците в изложбата бяха Сабине Битер и Хелмут Вебер с работата си “Справяне с историята”. В нея те конструираха гигантски силует на съборения през лятото на 2017 паметник “1300 години България” пред НДК като междувременно дадоха няколко интервюта, в които спокойно показаха как трябва да се говори за минало, история, архитектура и памет.

През пролетта на 2018 влязоха в сила измененията в Закона за устройство и застрояване на територията на Столична община (ЗУЗСО), част от които регламентират и височините на сградите в т.нар. “смесени многофункционални зони” (СМФ) - до 50 метра в центъра на София, 15 метра в зоните около южната дъга и 75 метра в останалите части на града с няколко зони-изключения. Именно в СМФ зоните в момента се строят всички нови високи сгради в София и именно там се появиха най-скандалните проекти за небостъргачи като “Парадайс тауър” в Лозенец.

Stroiinfo.com са активни, информирани и отразяват архитектурните новини бързо и навреме. Пишат за нови сгради и материали, съобщават новини за събития и конкурси, превеждат статии, дават съвети за архитектурна фотография и дори за подаръци. Не държат да са политически коректни като повечето строителни медии. Приличат на архитектурен дайджест, а това е хубава ниша.

Многофункционалната зала “Арена” в Шумен може да е празна през повечето време, но мястото успя да превърне запустелите терени на бившия Пети полк в оживена публична зона, където хората водят децата си на разходка, възрастните се събират на раздумка, а в летните вечери, казват, нямало свободни пейки от младежи, дошли там с колите си. Колко му трябва на един град.

Phaidon е тежката артилерия в архитектурното книгопечатане - и преносно, и буквално. Беше въпрос на време да отбележат и носталгичното възраждане на всемирния интерес към брутализма с подобаващ том. “Atlas of Brutalist Architecture” включва 878 сгради от 102 страни в 560 страници, сред които има и 4 български примера: Интерхотел “Велико Търново”, Бузлуджа, паметникът “1300 години България” в Шумен и Паметникът на българо-съветската дружба във Варна със снимки на фотографа Никола Михов.

“SOS Brutalism. A Global Survey” е професионална селекция с бруталистична архитектура от 1950-те до 1970-те, резултат от няколкогодишно изследване, инициирано от Deutsches Architekturmuseum (DAM), което създаде глобална база данни и събра 120 ключови сгради от този архитектурен стил, включително няколко вече безвъзвратно загубени български примера - хотел “Континентал”, ресторант “Магура” и бар “Ориент”, всички в Слънчев бряг.

Във времена на фрагментиране и индивидуализъм, на социални балони и оспорвани авторитети все по-трудно е една личност да повлияе на много. Затова тази година номинацията тук е групова и е свързана с две от най-актуалните теми на 2018 - социалните мрежи и ремонтите. Личност на 2018 е гражданинът от социалните мрежи - онзи неуморен коментатор, който пише възмутени статуси, прави колажи и се гаври с клипове и монтажи на недомислиците в средата около нас. Неговата власт за момента води до оставки, отмяна на конкурси и граждански контрол върху ремонти и обществени поръчки, но нека не се лъжем. Тази власт е краткотрайна и илюзорна, както всичко в информационния водовъртеж, в който живеем. И трябва да сме наясно с неизбежните странични ефекти - мнението на експертите ще се обезценява все повече, а управляващите ще са все по-парализирани да прокарват смели визионерски решения. Особено преди избори.