Годишни награди за успехите и провалите в българската архитектура през 2016,
определени от
WhAT Association и 1015 гласа в онлайн гласуване
Ние сме WhAT Association и за седма година избираме
най-доброто и най-лошото в българската архитектура.
Реална класация с въображаема церемония.
Награда на журито
Датският архитект и общественик Ян Гел от години учи света как да прави градовете си по-приятелски и удобни за живеене. Тази есен се появи и в България и за 2 дни успя да изнесе лекция в Пловдив, презентация в София, да даде интервюта пред всички възможни медии, да се види с Фандъкова и да се снима с куп ентусиазирани млади урбанисти. А е на 80 години. Евала.
Защо печели? Защото това беше архитектурното събитие с най-широк отзвук сред неархитекти, а неархитектите са важни. Те управляват градовете ни, те живеят в тях.
Награда на публиката
През втората половина на ХХ в. между постколониалните държави в Африка и Близкия изток и техните социалистически посестрими се обменяли комунистически идеи, оръжие и научно-технически кадри, все в името на прогреса. Така след 1960 г. една мощна вълна български архитекти и инженери създават редица значими обществени сгради извън България, а сдружение Punct’o събра материали за този все още непознат период от българската архитектурна история в изложбата “Монументални истории”.
През 2016 архитектурният фестивал One Architecture Week направи може би най-силното си издание откакто се е преместил в Пловдив. Темата беше Тракия, журнален панелен квартал от зрелия соц, а OAW успя да го “разкаже” пълноценно чрез серия фокусирани изследвания, акции и тематичен форум.
Португалската архитектура е лаконична, локална и много силна като въздействие. Освен това е световно известна до степен на култ, който у нас все още не е достигнал популярността, която заслужава. Стъпка в правилната посока беше направена през март, когато в старата Централна баня (сега Музей на София) бяха представени 12 проекта, построени в Португалия през последните 15 години.
Преди година съорганизирахме конкурс за нова библиотека във Варна, който събра 370 проекта от цял свят, а през лятото на 2016 победителите Architects for Urbanity сключиха договор за изработване на технически проект с община Варна и станаха първите чуждестранни архитекти, наети от българска община след отворен международен конкурс. Architects for Urbanity са група ентусиазирани младежи, които са работили в известни холандски бюра (MVRDV, OMA, Mecanoo), развиват ясни и чисти идеи, представят ги добре, участват в по няколко конкурса на година, а вече летят редовно и до България. Стискаме им палци.
В началото на юли Полският културен институт подреди скромна, но важна изложба, която представи отлична селекция от нови полски сгради (включително филхармонията в Шчечин с награда Мис ван дер Рое за 2015 и научния център “Коперник” във Варшава). Всички показани сгради бяха строени след 2010, повечето от тях бяха обществени, построени с държавни или европари, след конкурси и всички демонстрираха завидна архитектурна модерност, от която ни се доплака.
Гласуване на публиката |
Гласове | |
---|---|---|
Изложба “Монументални истории” | 24.24% | 246 |
One Architecture Week в квартал Тракия, Пловдив | 21.87% | 222 |
Architects for Urbanity подписаха договор с Община Варна |
19.21% | 198 |
Ян Гел в България | 18.23% | 185 |
Не мога да преценя | 12.81% | 130 |
Изложба "Португалската идентичност" | 1.67% | 17 |
Изложба “Съвременна полска архитектура” на оградата на полското посолство |
1.67% | 17 |
Общо: | 1015 |
Първа дама и бивш фотомодел.
Изглежа добре в бледосиньо.
Принудени сме да обявим 2016 година за нулева в категорията “Конкурс”. Годината беше богата на обществени поръчки, но никоя от тях не получи “опаковката” и влиянието на реален архитектурен конкурс за идеи. Въвеждаме обаче новата позиция Honourable Mention, за единични герои като:
Honourable Mention
Конкурсът за архитектурна и бизнес (!) идея какво да правим с тютюневите складове в Пловдив беше провокиран от нещастната съдба на първия полуразрушен склад през март и се оказа в разгара си тъкмо навреме за опожаряването на други 4 през август. Като цяло ситуацията около т.нар. “Тютюнев град” в бъдещата столица на културата 2019 е отвъд всякакво възмущение (виж по-долу), но желанието на пловдивските архитекти да дефинират ценността на мястото и как то може да бъде от полза под формата на конкурс-диалог заслужава поздравления. Сега, доколко събраните предложения ще бъдат ползвани от Община Пловдив, е съвсем друг въпрос.
Герои от широко награждаван игрален филм от САЩ.
Обичат да танцуват и пеят.
Награда на журито
100 години след другия свят София започна да се отърсва от равномерната си градска застройка и да се труфи с високи сгради. Новите софийски небостъргачи по правило изглеждат по-скоро дубайски, отколкото нюйоркски и пет пари не дават за характера и силуета на града.
Защо печели? Защото преди да говорим за “визия за София”, трябва да осъзнаем кое ще се вижда най-много и отдалеч. Сега е моментът да формулираме правилата, после ще е късно.
Награда на публиката
Оставката на главния архитект на София в края на 2015 отпуши гражданска и експертна активност с цел промяна на градските политики. Резултатът е все повече обединения, форуми и комитети, които говорят, действат и искат да повлияят на развитието на градовете ни днес.
През 2016 повечето архитектурни форуми и събития бяха социално и политически ангажирани: Архитектурното биенале във Венеция (с тема “Reporting From the Front”), Архитектурното триенале в Осло, Архитектурното биенале в Ротердам, фестивалът “Миксер” в Белград (на тема “Sensitive Society”), както и българските One Architecture Week в Пловдив (“Действие!”) и One Design Week (“Мога ли да помогна?”).
С активното “усвояване на пари по еврофондове” сме на път да загубим всички смислени ансамбли от късния модернизъм у нас. Настилки се сменят поголовно, без оглед на контекст, среда и околни сгради, с пълно неуважение към архитектурната, градоустройствена и дизайнерска последователност на оригиналите.
През 2016 започнаха да се правят дискусии, събития и конференции, които минаха отвъд обичайните спорове за комунистическите паметници и стигнаха до архитектурата. Крайно време е да започнем да възприемаме околната среда от соца и архитектурно, а не само като идеология.
Гласуване на публиката |
Гласове | |
---|---|---|
Граждански организации работят с институциите | 21.28% | 216 |
Не мога да преценя | 20.00% | 203 |
Архитектурата помага на хората | 18.03% | 183 |
Соц модернизмът се “реновира” зле | 14.98% | 152 |
Говори се за архитектурата (а не само за паметниците) на социализма | 13.30% | 135 |
София "преоткрива" небостъргачите | 12.41% | 126 |
Общо: | 1015 |
Български поет и певец. Прочул се през ноември 2016 с припева “Накъде отиваш, накъде отиваш, накъде…”
Награда на журито
Magaziа 1 е нов културен център в преустроен склад от началото на ХХ в., разположен на Терминал Изток-1 на бургаското пристанище. Сградата демонстрира съвременност и последователност в архитектурната намеса.
Архитекти: “ОББ Контролинг": арх. Десислава Стоянова, арх. Мариана Сърбова, арх. Петя Танъмова
Защо печели? Защото предложи културен и архитектурно отговорен модел какво може да се направи със старите промишлени сгради у нас.
Награда на публиката
През септември в кв. Надежда беше завършено първото общежитие от товарни контейнери, в което ще живеят 30 ученици от 153-то Спортно училище. С морските товарни контейнери архитектурата експериментира отдавна, но в България това относително евтино и бързо строителство е все още непознато.
Архитекти: Пам Консулт и студио Contraster
Сградата е реконструкция и надстройка на съществуваща вила и носи силен дух на регионален модернизъм. Това е една от само трите български номинации за последния рунд награди за нова европейска архитектура Мис ван дер Рое.
Архитекти: Студио bureau XII
Сградата на бившия тютюнев склад, днес печатница, на ул. Карнеги беше реконструирана и мястото изведнъж придоби различен вид. Намесата е издържана в индустриалния минимализъм, който всяка подобна сграда заслужава.
Архитекти: Студио L6
Гласуване на публиката |
Гласове | |
---|---|---|
Общежитие от контейнери, София | 27.00% | 274 |
Не мога да преценя | 25.71% | 261 |
Magazia 1, Бургас | 25.62% | 260 |
Чери Орчард Резиденс, София | 11.63% | 118 |
Печатница на ул. Карнеги, София | 10.05% | 102 |
Общо: | 1015 |
Кмет на oбщина Хамбург, инвестирала 789 млн. евро в ElbPhilharmonie — новата сграда на филхармонията, завършена след 10 години строителство, неколкократно увеличаване на бюджета и съдебни процеси. ElbPhilharmonie е една от най-впечатляващите нови обществени сгради въобще.
Награда на журито
Новият бар Петък вдигна летвата откъм пространство и напусна буквалния ъндърграунд, за да се засели в неочаквана траш индустриална находка до МВР на ул. “Гурко”. Стената с живи растения е силен ход, височината е един път, а видеото с ремонта тип “the making of…” е една крачка напред към култа.
Защо печели? Защото непринудено и без претенции показа как да се усвояват западналите градски пространства.
Награда на публиката
Космос е най-новият ресторант на собствениците на “Ракета ракия бар” и “Спутник” и предлага хай-тек интерпретации на традиционни балкантуристки ястия (като шопска салата с магданоз на пяна, например). Интериорът си играе с ретро футуризма от 60-те (осъзнато или не), комбиниран с щипка самоирония и пипнати метални детайли.
Бар Public носи онази космополитна атмосфера с видим бетон, дърво, черно желязо и виенски столчета, която безотказно работи в центъра на всеки уважаващ себе си град. Но в тази класация Public присъства заради “онази” лампа в средата. Без нея барът щеше да е просто едно добро софийско място, а не мястото, където пиеш с приятелите си от чужбина.
Beer Box е направен от 4 товарни корабни контейнера и внася автентична доза индустриалност край най-натоварения младостки булевард “Александър Малинов”. Заведението е отличен пример как липсващата у нас prefab архитектура може да изглежда несравнимо по-бутикова от псевдо луксозните чудеса от лъскав гранитогрес.
След като тесничката закусвалня ХлеБар на ул. “Шишман” стана една от основните спирки на внимаващия-какво-яде централно-софийски хипстър, тя отвори и нов, много по-просторен клон на ул. “Оборище”. Впечатляваме се от свободното пространство, черната стоманена дограма, грубия под, металните исторически колони, тезгяхът на колелца и голямата обща маса.
Гласуване на публиката |
Гласове | |
---|---|---|
Не мога да преценя | 22.66% | 230 |
Космос | 19.41% | 197 |
Бар Петък | 16.55% | 168 |
Beer Box | 15.17% | 154 |
Бар Public | 14.29% | 145 |
ХлеБар на ул. "Оборище" | 11.92% | 121 |
Общо: | 1015 |
Македоно-албански емигрант в Дания. Шеф-готвач на ресторант Нома в Копенхаген, носител на 2 звезди "Мишлен" и 4 пъти обявяван за най-добър ресторант в света. Разположен в бивш пристанищен склад.
Награда на журито
Тенис-зала “София” е построена през 1968 г. и е блестящ пример за навреме и добре отигран брутализъм у нас. През октомври залата беше “ремонтирана” за 1.8 млн. лв. с топлоизолиран видим бетон, сменена дограма и нови пристройки.
Защо печели? Защото тази реконструкция е символ на упоритото неразбиране на същността на модернизма и ключовите качества на неговите сгради-емблеми.
Награда на публиката
Сигурни сме, че вече знаете всичко и за съборения тютюнев склад през март, и за изгорелите през август. Отношението към това индустриално наследство в Пловдив е един от толкова категоричните бъгове на 2016, че думите просто са излишни.
Ларгото имаше заложби за многопластов бъг още миналата година, когато го номинирахме за новоиззиданите тухлени стени върху античните руини, но тази година разгърна потенциала си с окончателното завършване на общественото пространство там.
След като блестящо чалгаризира интериора (и името) на бившия хотел Кeмпински, собственикът Ветко Арабаджиев се зае да надстроява едно от ниските му тела. Проследете сагата.
Разрушаването на кино “Сердика” е пропусната възможност за важно място. В София имаше два емблематични полукръгли площада с характерни извити хотели: площадът пред Народното събрание с хотел “Радисън” и площадът при паметника на Васил Левски. Единият вече никога няма да бъде същия.
Този ремонт бележи поредната победа на топлоизолацията (и инженеринговите поръчки) над архитектурата и е още една илюстрация, че модернизмът у нас се реновира с неуважение.
Гласуване на публиката |
Гласове | |
---|---|---|
Скандалите около тютюневите складове в Пловдив | 37.44% | 380 |
Надстройката на хотел "Маринела" | 19.31% | 196 |
Ларгото | 11.82% | 120 |
Не мога да преценя | 11.43% | 116 |
Събарянето на хотел и кино "Сердика" | 11.13% | 113 |
Ремонтът на Централна гара София | 6.90% | 70 |
Реконструкцията на зала "София" в Борисовата градина | 1.97% | 20 |
Общо: | 1015 |
Събирателен образ на 51.9% от гражданите на Великобритания, които през юни 2016 гласуват за излизане на страната от Европейския съюз.
Награда на журито
След смяната на ръководството в Камарата на архитектите има усещане за прозрачност и промяна, която се прави по съвременен начин. Използват се модерни канали за комуникация: streaming на заседанията, разяснителни клипове, собствен YouTube канал, жива Фейсбук страница. КАБ има ясно мнение и взема навременно отношение по актуални казуси като реконструкцията на хотел “Кемпински” (извинете, “Маринела”), Младост, инициира промени в ЗУТ и т.н.
Защо печели? Защото, макар на пръв поглед нишово явление, има капацитета да повлияе на много хора. Лесен и удобен архитектурен процес е равно на спокойни и доволни архитектурни потребители.
Награда на публиката
Бургас продължава похода си на община-отличник с още една заслужаваща отбелязване европеидност: таблица с цветове по RAL, които да се ползват при боядисване на новосанираните сгради в града. Цветовете са безконфликтни, а особено яки са логата, различни за всеки квартал, с които съответният блок трябва да се идентифицира. А най-хубавото е, че решениято вече се и прилагат.
Специална награда
Българското дизайн студио Morphocode успяха да съберат, обработят и качат в интерактивна карта, базирана на данните на архива на НИНКН, всички над 800 декларирани паметници на културата в центъра на София.
Защо специална награда? Защото Morphocode нагледно показаха как трябва да работи администрацията винаги и навсякъде.
Градовете ни имат нужда от качествени проучвания, оформени добре, които да ни говорят на ясен и разбираем език. Тази година видяхме поне няколко такива: на развитието на софийската улица “Цар Иван Асен II” и на панелния кварта “Тракия” в Пловдив.
Гласуване на публиката |
Гласове | |
---|---|---|
Цветово решение на санираните сгради в Бургас по квартали |
27.39% | 278 |
Интерактивна карта “Наследството на София” | 24.04% | 244 |
Не мога да преценя | 22.96% | 233 |
Качествените урбанистични проучвания | 16.55% | 168 |
Промяната в КАБ | 9.06% | 96 |
Общо: | 1015 |
Събирателен образ на хиляди български граждани, които през юни 2016 посещават временна арт инсталация в италианско езеро.
Награда на журито
Последният брой на списание Granta беше с тема “Градът” и, съответно, архитектурата и градските въпроси бяха достойно засегнати в публицистични и художествени текстове.
Защо печели? Защото неусетно те кара да мислиш за архитектура през литературата, а това е важно и въздейства силно.
Награда на публиката
80-годишният урбанист и архитект Ян Гел посети България през есента и представи българското издание на книгата си “Градове за хората” в СГХГ. От издаването си през 2010 книгата е преведена на близо 30 езика и е един от най-влиятелните урбанистични текстове днес.
Георгий Станишев е един от малкото чисти архитектурни теоретици в България и тази година издаде книга, която събра не само интервютата му с редица световни архитектурни звезди, а и основните му теоретични постановки.
Книгата събира изследванията на панелния квартал “Тракия” в Пловдив, направени във връзка с темата на тазгодишния фестивал One Architecture Week.
Гласуване на публиката |
Гласове | |
---|---|---|
Не мога да преценя | 37.93% | 385 |
“Градове за хората” | 28.97% | 294 |
“Алманах на панелна Тракия” | 15.57% | 158 |
“Архитектурни теории в монолози” | 9.36% | 95 |
Granta “Градът” | 8.18% | 83 |
Общо: | 1015 |
Бивша поп-културна икона. Бивш главен редактор на списанията "Егоист", "Плейбой" и "Максим". Настоящ учредител на дясно-консервативна партия.
Награда на журито
През 2016 се смениха хората начело на ключови административни структури в голямата българска архитектурна игра. Две от най-популярните различни лица са новият главен архитект на София Здравко Здравков и новият председател на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов. Но освен тях има още редицa повече или по-малко известни архитекти, които решиха да зарежат предишните си поприща и да влязат с тяло в по правило затлачената ни администрация, за да пробват реформи.
Това е и единствената номинация за личност на годината през 2016. Смятаме, че рано или късно всичко архитектурно опира до администрацията, за да излезе от света на пожелателното и да стане действителност. Затова нека фокусираме вниманието си върху новия архитектурен администратор. Да му дадем шанс и да го държим под око. Заявката за промяна е направена. Сега чакаме резултатите.
Герои от телевизионен сериал от САЩ, станал популярен през 2016. Имат амбиции да решават сериозни проблеми от света на възрастните.
Гласове | ||
---|---|---|
Архитекти или студенти по архитектура | 27.09% | 275 |
Хора с друга професия | 72.91% | 740 |
Общо: | 1015 |
2016 беше прекалено интересна година. За 2017 си пожелаваме само две неща: да има повече добра архитектура и либералната демокрация да не умре.
Необходимо уточнение: Имената и образите на личностите, които връчват наградите, са използвани без тяхно позволение, но пък с най-добри чувства, дори и да не изглежда така.
Автор на заглавната снимка: Георги Петев
Автори на снимки и изображения от съдържанието: Едно, Монументални истории, Megan Lueneburg, Envitecture, Аrchitects for Urbanity, tutun.kab-plovdiv.com, Георги Петев, Илиян Ружин, Biennale Architetture, Wikimapia, One Architecture Week, Мариана Сърбова, Contraster, Цветомир Джерманов, L6 studio, Цветелина Белутова, Funkt, Марияна Петрова, Go Guide, бар Петък, Костадин Палазов, Сграда на годината
, iSofia, Монитор, webcafe.com, КАБ, Община Бургас, Morphocode, Съюз на урбанистите в България, Oliviu Stoian from Noun Project.