WhATA AWARDS

Форум “Културно наследство”

През май 37 организации се събраха в защита на автентичността на недвижимото културно наследство и срещу Божидар Димитров и неговите мокри сънища за български античен и средновековен Лас Вегас. Създаден беше Форум "Културно наследство", където водещи са достатъчно уважавани от нас личности, за да се надяваме, че техният глас ще бъде чут където трябва. Засега не изглежда да ги слушат.

Дебатът за и против събарянето на Паметника пред НДК в Червената къща

"Онзи" паметник пред НДК успя сериозно да разпали страстите. Оказа се, че обществото ни ама никак не е в мир със социалистическото си минало (това не го очаквахме), че Общината уж знае, но всъщност не знае какво да прави (това винаги сме го знаели) и че всички т.нар. експертни "творчески гилдии" са способни да се обединят в защита на Паметника (това си е безпрецедентно).

One Architecture Week 2015

С все по-фокусирани теми (миналата година "Капана", тази — "Реката") архитектурната седмица на ЕДНО, която от три години се провежда в Пловдив, се опитва да въздейства ударно върху определено място и проблем и да приобщава широки маси хора. Всичко това е съвсем в тон с глобалните фестивални тенденции, но за съжаление сякаш не успява да увлече достатъчно местните в Пловдив. Предстои да видим как ще се развият нещата до кулминацията през 2019.

Софийски архитектурен фестивал

През 2015 One Architecture Week получи отдавна подозираната софийска конкуренция в лицето на чисто нов архитектурен фестивал. Изненада ни, че зад фестивала стоят обичайно приеманите за тромави и неинициативни браншови организации Съюз на архитектите в България и Софийската колегия на Камарата на архитектите. И на фестивала това все още му личи. Но като хора, които вярват в конкуренцията, смятаме, че е много полезно да имаме повече от един архитектурен фестивал и особено необходимо е да имаме един в столицата.

МЕМОРЕАЛИТИ

Мемореалити е проект за пример как трябва да се третират конфликти. Конфликтът в случая е запазването на паметника "1300 години България" пред НДК срещу възстановяването на плочите на Първи и Шести пехотен полк на негово място, а зад проекта стоят обичайните градски герои Трансформатори. Те заслужават едно силно ура за куража да представят всички гледни точки по една от любимите теми за спор в София (другата е пак паметник, само че на армия). Дано проектът се развие и когато успеят да убедят и доктор Тодор Чобанов и проф. Александър Кьосев, че няма "или-или", а може и с "и", ще ги признаем.

Всички в защита на старите къщи

Намеренията на собственика на т.нар. “Къща с ягодите” — да я събори и изгради “наново” — разгневиха социалните мрежи и доведоха до протести пред Министерството на културата. Дори 6 от кандидат-кметовете на София (иначе на крайно противоположни позиции) се обединиха предизборно в нейна защита. А 1000 подписа бяха събрани за запазването на друга софийска къща — “Къщата с кулата” в Лозенец. Добре е, че на все повече хора, при това неархитекти, започва да им пука за (да го кажем по научному) градската историческа многопластовост. (А нас ни е яд, че не запазихме името Къщата с ягодите, когато за пръв път го ползвахме в блога през далечната 2008).

Появяват се алтернативни книжарници и библиотеки

От няколко години четенето отново е на мода. И не става дума за четене с електронни четци и таблети ("so 2010") — хартиените книги се завръщат триумфално. Логично, започнаха да се откриват нов тип книжарници, а също така и необичайни места за четене и срещи сред книгите. Сред добрите примери: клуб “Перото” в НДК, “Читалнята” в Градската градина, София, и една бяла библиотека на плажа в Албена, която, изненадващо, видяхме първо в чуждите блогове.

Observation House, Североизточна България

Награда на публиката

"Новата" къща на I/O архитекти ентусиазирано обиколи социалните мрежи у нас и (с право) основните световни архитектурни медии. Макар че борави с познат архитектурен език, той е толкова чист, благозвучен и без грам провинциален акцент, че с право един познат каза "Аз изобщо не разбрах, че тази къща е в България, докато не прочетох, че била на I/O". Observation House е разположена на хълм, в края на делиорманско село, а архитектурата подчертава характерността на мястото – да виждаш, но да не те виждат. Добруджанска идилия.

Bavaria Auto, София

Сградата на Bavaria Auto на Околовръстното до ИКЕА дълго време стоя незавършена и някак странно кацнала измежду естакадите наоколо. Когато я завършиха, истината лъсна. Тази сграда винаги е била за там — с видимия си бетон, със суровата си, грубовата инфраструктурна естетика, със семплите си детайли и с колите вътре (примижваме и не виждаме синия надпис отгоре и тогава вече всичко наистина е по Балард).

Перото, НДК

Награда на публиката

Денонощната книжарница-читалня-клуб "Перото" е част от силната тазгодишна тенденция за нови и интересни места за четене, както и част от цялостния ревамп на НДК. "Перото" е добре позиционирано (на източната фасада, с тераса и гледка), с приятен интериор (дело на Ина Дамянова, която стана известна с хартиените си лампи) и поддържа активна литературна програма. Чиста проба европейска нормалност (да използваме любимото си клише), която направи София една идея по-хубав град за живеене.

Street chefs

Гурме бургерите и крафт бирите станаха голямата работа в София тази година (пак), но досега не сме имали дизайнерска каравана за ресторант. Вярно, идеята я знаем (и филма сме гледали), но промениха ли с нея 4 ъгъла и една столична улица — промениха ги.

“Реставрацията” на Ларгото

Награда на публиката

Ще кажем нещо, заради което археолози, историци и министърът на културата биха ни убили вкупом: нека най-после приемем, че нямаме археологически останки, достатъчни да предизвикат интерес у непрофесионалист и да отключат така лелеяният поток от културен туризъм. Не сме Рим, не сме Гърция (а и те са на една крачка от тук). И въпросът не е само до по-лош държавен ПР. Наивно и да си мислим, че ако останките, с които разполагаме, ги направим 5 пъти по-високи с имитативно дострояване (при това лошо изпълнено), ще предизвикаме неописуем поток от туристи. Това не е като спасителния силикон за мацките с малки гърди.

Паметникът на Цар Самуил

Всеки паметник показва какви са били вкусът и ценностите на властимащите в епохата, в която е създаден. Тук няма да говорим за очите. Няма да говорим и за веселия мотив, че българските владетели трябвало да се върнат в колективната ни памет. Докато правехме снимките за този пост обаче (в края на декември), открихме, че в резултат на цeлия скандал, паметникът всъщност си върши работата — е, не точно да събужда национална гордост, да ни обединява и прочее небивалици. Просто минувачите не го подминават. Както в Биг Брадър се помнят хората, които най-много са се изложили, така и скандалните паметници са по-успешни от онези, за които не си чул нищо по телевизията, и се загнездват за по-дълго в т.нар. “колективна памет”.

Реконструкцията на х-л Кемпински

Ветко Арабаджиев и Кишо Курокава влизат в един бар... Може да звучи като виц, но не е смешно. Ето и историята: Някой си Ветко Арабаджиев купи хотел Кемпински, проектиран от един от легендарните архитекти на 60-те и 70-те — Кишо Курокава, прекръсти го на хотел “Маринела”, изкорени японските вишни отпред, подарък от японското правителство (на тяхно място щял да посади палми) и започна чутовна реконструкция на хотела по свой образ и подобие. Изводът: един архитект дори и добре да проектира, не може да предвиди действията на бъдещите ветковци. Уви.

Сан Стефано Плаза

Сан Стефано плаза е онова огромно червеникаво нещо на мястото на бившата Бирена фабрика, което се разлива като шкембе над колан от всички свободни кюшета на квартала около Телевизията. И както писахме в поста Sofia Monsters от това лято, “Едно е да направиш лоша сграда на мястото на унищожен паметник на културата, който можеше да стане най-интересното културно пространство в центъра на града. Съвсем друго е да направиш такава лоша сграда с чудовищно РЗП, няколко подземни етажа и едни от най-абсурдните фасади след края на 90-те.” Няма какво да добавим.

История на изкуството за деца по БНР

Не ни питайте как попаднахме на тази поредица по радио "Христо Ботев", но ето на, оказа се, че архитектурата може да бъде разказана (а не само показана), при това по радиото, при това за деца и то увлекателно. Хубав малък проект за интересни (и не толкова известни сгради), изигран и написан добре.

Детски парк, село Чавдар

Още нещо детско слагаме сред нормалностите — този път детската площадка, открита в амбициозното образцово село Чавдар. Пак да повторим, добре ще е нещата и местата за деца в България да започнат масово да се правят с мисъл, с желание за експеримент и провокация, отвъд клишетата и стандартните решения.

Новата “Главна” във Варна

Една друга Витошка. Варненци реновираха "Главната" си улица с гранитни павета, немски клинкер, минималистични лампи, пейки с нарочен ефект ръжда и добри детайли (че и след конкурс). Въпреки че в крайна сметка боядисаха "ръждясалите" метални части в сиво, "защото хората не разбират", проектът си струва отбелязване (тези снимки са отпреди боядисването, защото така ни харесва повече). Не е лошо и у нас хората да се сблъскват със съвременен дизайн от време на време, а най-добре в ежедневието си.

“Код Кино”, градска игра

През ноември на 100 места в София — по сгради и настилки — се появиха отпечатани QR кодове, наподобяващи кинокамера. Сканираш код с телефона и се отваря клипче с откъс от български филм, сниман на това място. Какво прави кино-игра в архитектурна класация? Номинираме я защото свързва по забавен начин киното и местата от града. (А и в нашия блог винаги сме търсили архитектурата в киното). И така, къде беше училището с фалшиво пеещия учител от "Да обичаш на инат"?

Архитектите, които СЕ занимават с архитектура

Награда на публиката

Беше време, когато тук номинирахме архитектите, които не се занимават с архитектура, а стават бармани, музиканти или култови промишлени дизайнери. Това време обаче отмина (иначе тези с неархитектурата още ги харесваме). Сега смятаме, че малко светлина от прожекторите и потупване по рамото заслужават именно онези архитекти, които са превърнали чистата архитектура в мисия на живота си и я практикуват по занаятчийски себеотдадено, без почивен ден и странични занимания. Професията ни е супер, само трябва да я работим отговорно. И после да не ни е страх да си влезем в бъчвата като дойде ред да я пуснат в реката пред старите майстори за проба.

Ивайло Дичев, културолог

Ивайло Дичев е културолог и политически коментатор, но преди 2 години за пръв път го чухме да се изказва и за архитектура. През 2015 той стана почти фронтмен на протестиращите против смехотворното възстановяването на крепости, след това против паметника на Самуил и изобщо против неадекватното патриотарство в градската (и междуградската) среда. И ако с политическите му коментари не сме съгласни винаги, то архитектурните/културологичните му изказвания и глобалистичната му позиция особено ни радват.