За опашките и хората

от Николай Ангелов, 19.08.2008 | 4 коментара

Преди години беше куул (да, куул) дизайнерските неща да са тотално неразбираеми, шрифтовете нечетими и дребни, а сайтовете с колкото по-скрита навигация — толкова по-яки. Ако може и без думи, още по-добре. Такива неща минаваха за “концептуални”.

После дойде тъй нареченият web 2.0, нещата станаха народни, шрифтовете големи, линковете сини, а командите по сайтовете — в пълни изречения (виж Flickr).

В края на 90-те в интериора беше куул да не намериш дръжката на вратата. И май все още е.

Къде е гардеробът в Escape?

Бях в Escape за пръв път след ремонта и не можах да намеря гардероба. Лутах се доста, нямаше и табели. Накрая питах охраната.

Гардеробът беше в един тесен коридор и естествено, имаше опашка. Отвреме навреме възникваше спор дали опашката почва откъм залата долу или откъм една стълба встрани от входа. А хора, търсещи тоалетната, питаха: “Тази опашка за тоалетната ли е?”

Самият гардероб беше едно малко гише около метър широко, на което една лелка поемаше палтата и ги подаваше на друга лелка вътре. А вътре гардеробът не беше малък.

Поне Coldcut тая вечер бяха яки.


Coldcut в Escape

Ползваемост и архитектура

При уеб сайтовете и софтуера има един термин “ползваемост” (usability). “Добра ползваемост” означава на човек да му е лесно в сайта — бързо да се ориентира и да не мисли много-много кой бутон трябва да натисне.

Има критерии, по които се оценява ползваемостта, но най-добре е да тестваш сайта с реални хора. Не ги питаш какво мислят, а им поставяш задача (примерно “Купи си шампоан”) и ги гледаш как се мъчат и как се губят из страниците, за да я изпълнят.

Тестването трябва да е върху рàнен, но що годе работещ прототип на сайта, за да могат да се направят промени навреме.

Винаги съм си мислел, че в архитектурата такива тестове са неприложими, защото не може да се направи реален прототип на сградата, в който да вкараш хора и да ги наблюдаваш как се лутат, търсейки гардероба.

Компютърна симулация тип Counter-strike е добър начин, но изисква време. А и тестваният човек ще мисли не толкова за сградата, колкото как да си движи героя с клавишите, мишката или каквито там контроли се ползват.

А да направиш тест в току-що построена сграда няма смисъл, защото промени едва ли могат да се направят вече.

Но се оказва, че за по-малки неща може. Като например да се намали опашка.

Авиокомпания тества опашка с картонени кутии

Преди няколко месеца четох в блога на 37signals как Alaska Airlines прави нов дизайн на салоните си и изобщо на целия си процес на check-in.


Терминал на Alaska Airlines (photo: Chris McPherson)

Екип на авиокомпанията проучва опашките в Дисни Ленд, в паркове, в болници и магазини. След това с картонени кутии в едно хале имитират разположението на гишетата и местата за приемане на багаж и изпробват различни подредби — в кръг, в рибя кост, под 90 градуса…

Накрая тестват процеса с малък прототип и реални клиенти на едно от летищата.

Стигат до извода, че не автомати за самообслужване са решение на проблема, а удобното разположение на нещата и най-вече местата на служителите, които помагат на хората.

В резултат достигат до оптимално разпределение, при което опашките минават много по-бързо, а Alaska Airlines спестява по 8 милиона долара на година.

***

Едва ли всеки инвеститор може и иска да отдели бюджет за usability тестове, а и те не винаги са нужни. Но винаги е нужно да се мисли за тези неща, защото никак не е “куул” да не е удобно нещо, използвано от повече от двама души за повече от два дни.

Коментари

  1. Мартин Ангелов (19 август)

    Колко си прав да знаеш! Интересно ми е за вашия сайт дали вие сте го направили чисто технически и защо Textpattern, не че има особено значение де :) И аз съм на същата вълна да оптимизирам нещата до краен предел и съм убеден, че това е вярната посока, както за сайтове така и за всичко което се използва. Прекалено скъпо ни е времето за да се лутаме по лабиринти на абстрактни “дизайнери” , това естествено не изключва красотата, напротив когато нещо е логично и красиво едновременно, тогава удоволствието се умножава в пъти. Поздрави!

  2. Николай (19 август)

    Благодаря. Сайта сме си го правили сами, поне откъм HTML/CSS, а сървърният код си е от textpattern. Защо textpattern? Не помня вече, мисля че навремето ни се стори прост и логичен :) Може би и заради текстовия редактор textile. Държим на правилната типография, а textile вкарва дълги тирета и истински кавички, намалява размера на абревиатурите и т.н. типографски неща. Но понякога си е дърво.

  3. valkoto (20 август)

    Аз пък си мисля, че всичко е постижимо стига някой да иска да го постигне. И в архитектурата може да се приложи usability тест. В кино индустрията непрекъснато пресъздават реалности – места, сгради и др. Да, скъпо е, но не всичко и зависи как го правиш. Ако някой толкова дръжи на usability може да се възползва. Какво лошо има в това също както кино студията да има архитектурни студия. Архитектите ще могат да ги наемат, за да пресъздадат модел (различен размер) на цяла сграда, част от нея или отделен елемент. Дори могат да ползват части от други вече съзададени модели и по-лесно да се учат едни от други за добри практики. Все пак доста неща в една сграда се повтарят и не е нужно да бъде пресъздадена цялата :)
    Що се отнася до гардероба в Escape ….......кой ти мисли за usability точно там, сигурна съм, че приоритети са били други, като например група като Coldcut да свири там :) Все пак е хубаво, че архитекти като теб мислят за usability дори в дискотека....това дава надежди :)

  4. Сава Чанков (19 април)

    Често най-използваем е този софтуер, който е написан за лична употреба на авторите му. Когато пишеш софтуер за други хора, с който те ще се вършат работата, най-времепоглъщащата дейност е уточняването на изискванията. Ползваемостта не е външна финтифлюшка, а плод на внимателно наблюдение, проектиране и тестване с потребителя.

    Безсмислено да се тества за ползваемост току-що построена сграда, но може да се правят проби с реалните потребители на всяка фаза от проектирането и строителството. Ползваемостта като дисциплина е разклонение на индустриалния дизайн, братовчеда на архитектурата, така защо и в архитектурата да не работи това, което успешно се доказало при създаването софтуер?

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории