Преди години беше куул (да, куул) дизайнерските неща да са тотално неразбираеми, шрифтовете нечетими и дребни, а сайтовете с колкото по-скрита навигация — толкова по-яки. Ако може и без думи, още по-добре. Такива неща минаваха за “концептуални”.

После дойде тъй нареченият web 2.0, нещата станаха народни, шрифтовете големи, линковете сини, а командите по сайтовете — в пълни изречения (виж Flickr).

В края на 90-те в интериора беше куул да не намериш дръжката на вратата. И май все още е.

Къде е гардеробът в Escape?

Бях в Escape за пръв път след ремонта и не можах да намеря гардероба. Лутах се доста, нямаше и табели. Накрая питах охраната.

Гардеробът беше в един тесен коридор и естествено, имаше опашка. Отвреме навреме възникваше спор дали опашката почва откъм залата долу или откъм една стълба встрани от входа. А хора, търсещи тоалетната, питаха: “Тази опашка за тоалетната ли е?”

Самият гардероб беше едно малко гише около метър широко, на което една лелка поемаше палтата и ги подаваше на друга лелка вътре. А вътре гардеробът не беше малък.

Поне Coldcut тая вечер бяха яки.

Coldcut в Escape

Ползваемост и архитектура

При уеб сайтовете и софтуера има един термин “ползваемост” (usability). “Добра ползваемост” означава на човек да му е лесно в сайта — бързо да се ориентира и да не мисли много-много кой бутон трябва да натисне.

Има критерии, по които се оценява ползваемостта, но най-добре е да тестваш сайта с реални хора. Не ги питаш какво мислят, а им поставяш задача (примерно “Купи си шампоан”) и ги гледаш как се мъчат и как се губят из страниците, за да я изпълнят.

Тестването трябва да е върху рàнен, но що годе работещ прототип на сайта, за да могат да се направят промени навреме.

Винаги съм си мислел, че в архитектурата такива тестове са неприложими, защото не може да се направи реален прототип на сградата, в който да вкараш хора и да ги наблюдаваш как се лутат, търсейки гардероба.

Компютърна симулация тип Counter-strike е добър начин, но изисква време. А и тестваният човек ще мисли не толкова за сградата, колкото как да си движи героя с клавишите, мишката или каквито там контроли се ползват.

А да направиш тест в току-що построена сграда няма смисъл, защото промени едва ли могат да се направят вече.

Но се оказва, че за по-малки неща може. Като например да се намали опашка.

Авиокомпания тества опашка с картонени кутии

Преди няколко месеца четох в блога на 37signals как Alaska Airlines прави нов дизайн на салоните си и изобщо на целия си процес на check-in.

Терминал на Alaska Airlines (photo: Chris McPherson)

Екип на авиокомпанията проучва опашките в Дисни Ленд, в паркове, в болници и магазини. След това с картонени кутии в едно хале имитират разположението на гишетата и местата за приемане на багаж и изпробват различни подредби — в кръг, в рибя кост, под 90 градуса…

Накрая тестват процеса с малък прототип и реални клиенти на едно от летищата.

Стигат до извода, че не автомати за самообслужване са решение на проблема, а удобното разположение на нещата и най-вече местата на служителите, които помагат на хората.

В резултат достигат до оптимално разпределение, при което опашките минават много по-бързо, а Alaska Airlines спестява по 8 милиона долара на година.

***

Едва ли всеки инвеститор може и иска да отдели бюджет за usability тестове, а и те не винаги са нужни. Но винаги е нужно да се мисли за тези неща, защото никак не е “куул” да не е удобно нещо, използвано от повече от двама души за повече от два дни.