WhATA на хартия

от WhATA, 18.12.2013 | 1 коментар

През последните месеци се оказа, че WhATA пишат повече на хартия, отколкото онлайн (и драскането в тефтери не го броим).

Точно ние, които самоуверено твърдяхме през 2008, че всички списания ще умрат, ако не до 3 месеца, то най-много до края на годината. Че никога повече няма да си купуваме списания и че всичко смислено може да се намери в нета. Е, днес, след 5 години, продължаваме да сме абонирани за Monocle, да си купуваме всеки все по-рядко излизащ брой на Abitare, че и да трупаме Wallpaper, Vogue, GQ, Bravacasa, Detail и каквото се сетиш още.

Така че докато ви готвим поредните номинации за WhATA Awards (очаквайте ги, страстно и нетърпеливо, ще изгреят около Коледа), ето я и нашата равносметка за част от текстовете, които написахме офлайн и смятаме, че си струва да бъдат споделени и тук

A10

Холандското A10 е от добрите европейски списания за нова архитектура, което обръща достойно внимание на Източна Европа и Балканите. През пролетта се съгласихме да станем кореспонденти за България и изведнъж ни се наложи да погледнем родната архитектура с други очи.

Оказа се (очаквано), че нови сгради, които у нас са събитие, изобщо не впечатляват извън България. Оказа се, че българският архитектурен соц все още е неизследван и интересен. И накрая, оказа се, че дори протестите в България са по-интересни на А10 от който и да е от финалистите за Сграда на годината 2013.

Нашата цел беше да успеем да вкараме сгради и новини от България във всеки брой, най-малкото за да легитимираме супер непознатата българска архитектура, обречена на периферност. И успяхме донякъде — във всеки брой има българска новина, въпреки че публикуваха около половината от всичките ни предложения.

От април досега на страниците на А10 са излезли:

  • международният конкурс на Walltopia за катерачески център в Младост 3 плюс преглед на петте финалисти.

  • резиденция Бояна в чудесната секция Out of obscurity. Buildings from the margins of modern history (мерси на Никола Михов за снимката)

  • палеонтологичният музей в село Дорково

  • детската градина на Conveyer

Abitare

За детските площадки пишем и говорим по архитектурни седмици, в общини и в Зелени системи вече 2 години. Реализирана адекватна детска площадка в София все още няма, но, както би казал героят в един от добрите нови бг романи, общественото дело е тежко и неблагодарно, че и време отнема.

За последния (августовски!) брой на Abitare направихме дълъг преглед на детските площадки по света и у нас и попитахме любимата ни блогърка за детски площадки Paige Johnson, Милена (която така и не успя да се пребори с Общината да направим различна площадка при Славейковите дъбове) и Ева (която освен майка е и доста добър ландшафтен архитект) какъв им е проблемът на съвременните масови детски площадки.

Капитал

През ноември написахме един от най-песимистичните си текстове. За юбилейният си брой от Капитал попитаха как ще изглежда бъдещето след 20 години, а нас конкретно — как си представяме градовете на бъдещето.

Мрачно, но продължаваме да смятаме, че щом не сме способни да прогнозираме и да планираме бъдещето, трябва просто да създадем условията нещата да се случват. Да създадем условията за свобода. Това е ролята на добрия политик, на успешния мениджър, на кмета-визионер, независимо дали в Найроби, в Копенхаген или в София. За да можем да живеем в град (а не в ад) за хората.

Коментари

  1. Ивайло Захариев (18 декември)

    Поздравления !!!
    Всяко разпространяване на БГ архитектурата/ културата е чудесно, още повече както вие го правите ! Благодаря :)
    Имам идеи за други материали за А10 … ако има смисъл :)
    Поздрави

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории