WhATA и международните архитектурни конкурси. Въведение

от WhATA, 20.10.2015 | 7 коментара

Две съвсем различни неща са, оказва се, да се пише и говори за градските архитектурни проблеми (както ние правим от години) и реално да се работи за решаването им (както правим от далеч по-малко години). Ако се вършат както трябва, положението е или едното, или другото. Поне с нас се оказа така.

Затова последните месеци, вместо справедливо да се възмущаваме от събарянето на хубави къщи в София, да оплюем от сърце гротеската, в която превръщат българското културно наследство, да се посмеем ехидно на бъдещия Каньон в Младост или да похвалим някоя нова сграда, ние писахме задание за международен архитектурен конкурс за библиотека.

Защо се занимаваме с архитектурни конкурси

Още се чудим защо. Особено силно започнахме да се чудим след събитията в Пловдив в края на август, когато стана ясно, че Общината няма да успее да сключи договор с победителите от конкурса за Площад Централен.

Но все още не можем да приемем, че ключовите обществени пространства в България — площади, пешеходни улици, антични руини, спортни зали, детски градини, училища и, да, библиотеки, е редно да се проектират непрозрачно, от сервилни архитекти на корумпирани строителни фирми, без явни конкурси и честна конкуренция.

И, отделно, много искаме да покажем, че може и нещо обществено значимо да е направено добре, с хубав дизайн, със смислен текст, с отношение към участника и потребителя. Защото у нас винаги се получава така, че хубавите неща са все някак незначими и поне в голямата си част частни: къща, която никой не вижда, сайтче на нещо дребно, което никой не отваря, градска намеса на група бутикови ентусиасти. А големите, обществено значими неща като по правило са винаги лошо и глупаво направени.

Чертахме, смятахме, писахме, подреждахме

Затова ние седнахме, изчетохме всички издания на Neufert на всички езици, които имахме, консултирахме се многократно с библиотекари, изровихме архивите в библиотеките си и из старите соц архитектурни списания, задълбахме в швейцарския графичен дизайн от 60-те, в историята на Варна, в десетки други конкурси, които харесваме. Чертахме, смятахме, писахме, сглобявахме и накрая произведохме задание от 88 страници, което, чуваме, в момента даже дават за дипломнa работa из архитектурните университети.

Конкурс по ЗОП

Но не този конкурс е поводът да пишем този пост. Конкурсът е обявен, бъдещите участници, предполагаме, мислят и чертаят отдавна, вече наместват функционалните зони и вдигат 3D-то, а за неархитектите важни са резултатите, които ще имаме в началото на декември.

Поводът за този пост е, че за пръв път участваме в организирането на международен архитектурен конкурс по ЗОП. Не вярваме да има незапознати, но все пак: ЗОП е умалителното име на Закона за обществените поръчки в България, който е единственият законен механизъм за българските общини да възлагат и изпълняват публични проекти.

Винаги сме се страхували от ЗОП. Има прекалено много пречки и изисквания, излезли сякаш от друго бюрократично време — за начин на предаване, за език, един куп декларации и документи, които трябва да се предадат на български и т.н. — все неща, които няма как да привлекат чуждестранни архитекти, че и нормални, небюрократизирани български архитекти. От друга страна, казахме си, конкурс по ЗОП е единствената гаранция, че бъдещият победител може да разчита на директно договаряне с една община.

И се хвърлихме в блатото на българското законодателство. Така — цяло лято.

Ние, разбира се, не правим процедурата по ЗОП, в крайна сметка не сме
юристи. Но съгласуването на нашето задание със закона и твърдото ни настояване за нормална конкурсна процедура беше тежко и протече след инфарктна комуникация с куп отегчени общински служители. В крайна сметка, на 7 септември Възложителят Община Варна обяви абсолютно законен конкурс, по Закона за обществените поръчки и Наредбата за конкурсите в инвестиционното проектиране в България, който е ясен и максимално гарантиращ сигурност на участниците.

ЗОП трябва да се забрани

Тези месеци ни убедиха, че ЗОП е виновен ако не за всичко, то за голяма част от лошата архитектура в България. Дори да приемем идеалната ситуация, че в общините има само изрядно честни и некорумпирани чиновници и кметове, пак законът, в настоящия му вид, пречи за осигуряване на качествена архитектурна среда. А ситуации като последния скандал около Ларгото в София са просто симптом на генерално сбъркани практики за поръчване и проектиране на публичните сгради и пространства в България.

Поредица за приключенията ни със ЗОП

В следващите седмици ще пуснем серия от статии тук, както и в големи български медии, в които подробно ще разкажем какво не е наред в основния закон, по който се харчат обществени пари в България (поне що се касае до архитектурата), защо в България законите работят за инерцията и против “прогреса” и защо скоро няма да сме като Естония, важните обществени проекти няма да изглеждат добре, а младите архитекти у нас ще са все по-отчаяни. Ще има и весела част.

***

Държим да отбележим, че конкурсът за нова библиотека във Варна беше искрено и себеотрицателно иницииран от Регионална библиотека “Пенчо Славейков” и директора ѝ Емилия Милкова, от КАБ Варна (и особено нейният заместник-председател Мартин Христов), които неуморно ни съдействат при всички проблеми, и лично от главния архитект на Община Варна Виктор Бузев, който застана с лицето и името си зад конкурса и гарантира неговия честен и успешен край.

***

Допълнение: Малко преди да пуснем този пост, излезе аргументирано мнение за архитектурните конкурси в България на арх. Ангел Захариев от Група Град. Ние се припознахме сред ентусиастите от точка 3, но продължаваме да смятаме, че дори реформирана администрация в комбина с енергични ентусиасти не би могла да надвие българските закони, ако те не се променят. Решението не е приспособяване на конкурсите към ЗОП, а приспособяване на ЗОП към добрите конкурсни практики.

Коментари

  1. фф (20 октомври)

    Браво! От това наистина има смисъл! Само с работа и то непрекъсната и постоянна се променят нещата.

  2. bb (21 октомври)

    Това го принтирайте и го изпратете на Бойко Борисов. Надали ще има файда, ама да си знаете.

  3. Farush (30 октомври)

    Бузев стои зад името си, само не го питайте дали стои зад дипломата си. Ангел ко го плюете заедно сте учили, малко илиянци дубай на цариградско ама ся… що не викнахте Кътов за жури вместо варненски мутрета?

  4. Krasimira ( 4 ноември)

    Благодаря за положените усилия, те вече имат резултат.В момента работя по проекта и чета заданието за конкурса всяка вечер преди сън . Възхищавам се , че има хора като Вас в нашата България. Аз съм емигрант от пет години, но това задание ме накара да се замисля дали да не се върна. Надявам се , че знанието, разумът и любовта към ближния и народа ни ще се събудят в сърцата на хората които властват днес в нашата прекрасна България :)

  5. !!! (30 ноември)

    Защо изтече информация за победителите в конкурса преди официалното оповестяване на резултатите в сайта?!

  6. arch.Krystev ( 8 декември)

    Дълго време се шумеше около конкурса за проект на нова библиотека във Варна – все пак мащабът е голям, а задачата е от обществена значимост. Организаторите се бяха постарали да напишат точно и ясно, разбираемо за участниците задание. В рамките на 88 страници максимално подробно бяха разгърнали условията и изискванията на конкурса. Бяха поканили международно жури с доказани и реализирани проекти. Наградният фонд също беше приемлив. Всеки архитект, жаден за нови и различни творчески изяви, би си казал „ОК, правя го“. До тук много добре.
    В момента, в който се обяви, че са регистрирани за участие 370 проекта и ще бъдат разгледани за 2 дни ми беше достатъчно ясно, че и при този конкурс оценяването ще става по магичен, никому неизвестен начин. Никой не може да ме убеди, че е възможно преглеждането на 370 проекта за един ден и отсяването и журирането на 42 във втория ден. Тези мои съмнения се потвърдиха с обявяването на първо, второ и трето място и двете поощрителни награди. Нито един от наградените проекти не изпълванява дори и на 75% зададените в обем на 88 страници критерии!
    Какво е посланието към всички архитекти, участвали в конкурса и вложили часове труд и старание да създадат проект, който да СПАЗВА зададените условия? Посланието е, че изобщо не е нужно да ги спазваш, като дори можеш и грубо да ги нарушиш. Очевидно това не само че не е повод да бъдеш дисквалифициран, а напротив – получаваш награда!
    При положение, че председател на журито беше главният архитект на град Варна, как ви звучи, че проектите финалисти дори не са спазили градоустройствените ограничения?! Ако организаторите искаха концепции, виждания и скици, можеха да го заявят още в началото, вместо да пишат 88 страници конкретно задание, което вярвам, че повечето колеги са прелистили безброй пъти.
    За мен това е поредният конкурсен проект, за който ще се говори известно време и после ще настане тишина, нещата ще се донагаждат, донаместват, променят, докато съвсем загубят връзка с първоначалния замисъл. Някои от главните участващи страни ще казват цитирам „Амбициран съм по този начин да решаваме въпросите с обществено значимите сгради и пространства. Надявам се да дадем тон и на останалите общини. Вярвам, че целият екипи пишем част от историята.“, посочи арх. Бузев. Успех на такива амбиции и начинания! Същото, което се случи и с площад Централен във Пловдив и същото, което се случи със спортния център на Уолтопия. Организаторите от WHATA могат да се замислят, защото и в трите шумно популяризирани конкурса имат пряко участие ?!?

  7. WhATA ( 9 декември)

    Дали 2 дни са достатъчни за оценка на 370 проекта?
    При добре подбрано професионално жури – да. В конкурса за музей на Баухаус от тази пролет 816 проекта бяха журирани за 2 дни. В конкурса за Гугенхайм Хелзинки 1715 проекта бяха журирани за 4 дни.
    Никой участник не е дисквалифициран. Според ЗОП, всички получени проекти достигат до журито. За тези, които техническата комисия прецени, че не отговарят на условията, има забележки, за които журито се уведомява. Но дали един проект е добър или не, е единствено от компетенцията на журито.
    То беше съставено от доказани професионалисти, с реално построени библиотеки зад гърба и ние бихме уважавали мнението им.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории