Две съвсем различни неща са, оказва се, да се пише и говори за градските архитектурни проблеми (както ние правим от години) и реално да се работи за решаването им (както правим от далеч по-малко години). Ако се вършат както трябва, положението е или едното, или другото. Поне с нас се оказа така.

Затова последните месеци, вместо справедливо да се възмущаваме от събарянето на хубави къщи в София, да оплюем от сърце гротеската, в която превръщат българското културно наследство, да се посмеем ехидно на бъдещия Каньон в Младост или да похвалим някоя нова сграда, ние писахме задание за международен архитектурен конкурс за библиотека.

Защо се занимаваме с архитектурни конкурси

Още се чудим защо. Особено силно започнахме да се чудим след събитията в Пловдив в края на август, когато стана ясно, че Общината няма да успее да сключи договор с победителите от конкурса за Площад Централен.

Но все още не можем да приемем, че ключовите обществени пространства в България — площади, пешеходни улици, антични руини, спортни зали, детски градини, училища и, да, библиотеки, е редно да се проектират непрозрачно, от сервилни архитекти на корумпирани строителни фирми, без явни конкурси и честна конкуренция.

И, отделно, много искаме да покажем, че може и нещо обществено значимо да е направено добре, с хубав дизайн, със смислен текст, с отношение към участника и потребителя. Защото у нас винаги се получава така, че хубавите неща са все някак незначими и поне в голямата си част частни: къща, която никой не вижда, сайтче на нещо дребно, което никой не отваря, градска намеса на група бутикови ентусиасти. А големите, обществено значими неща като по правило са винаги лошо и глупаво направени.

Чертахме, смятахме, писахме, подреждахме

Затова ние седнахме, изчетохме всички издания на Neufert на всички езици, които имахме, консултирахме се многократно с библиотекари, изровихме архивите в библиотеките си и из старите соц архитектурни списания, задълбахме в швейцарския графичен дизайн от 60-те, в историята на Варна, в десетки други конкурси, които харесваме. Чертахме, смятахме, писахме, сглобявахме и накрая произведохме задание от 88 страници, което, чуваме, в момента даже дават за дипломнa работa из архитектурните университети.

Конкурс по ЗОП

Но не този конкурс е поводът да пишем този пост. Конкурсът е обявен, бъдещите участници, предполагаме, мислят и чертаят отдавна, вече наместват функционалните зони и вдигат 3D-то, а за неархитектите важни са резултатите, които ще имаме в началото на декември.

Поводът за този пост е, че за пръв път участваме в организирането на международен архитектурен конкурс по ЗОП. Не вярваме да има незапознати, но все пак: ЗОП е умалителното име на Закона за обществените поръчки в България, който е единственият законен механизъм за българските общини да възлагат и изпълняват публични проекти.

Винаги сме се страхували от ЗОП. Има прекалено много пречки и изисквания, излезли сякаш от друго бюрократично време — за начин на предаване, за език, един куп декларации и документи, които трябва да се предадат на български и т.н. — все неща, които няма как да привлекат чуждестранни архитекти, че и нормални, небюрократизирани български архитекти. От друга страна, казахме си, конкурс по ЗОП е единствената гаранция, че бъдещият победител може да разчита на директно договаряне с една община.

И се хвърлихме в блатото на българското законодателство. Така — цяло лято.

Ние, разбира се, не правим процедурата по ЗОП, в крайна сметка не сме
юристи. Но съгласуването на нашето задание със закона и твърдото ни настояване за нормална конкурсна процедура беше тежко и протече след инфарктна комуникация с куп отегчени общински служители. В крайна сметка, на 7 септември Възложителят Община Варна обяви абсолютно законен конкурс, по Закона за обществените поръчки и Наредбата за конкурсите в инвестиционното проектиране в България, който е ясен и максимално гарантиращ сигурност на участниците.

ЗОП трябва да се забрани

Тези месеци ни убедиха, че ЗОП е виновен ако не за всичко, то за голяма част от лошата архитектура в България. Дори да приемем идеалната ситуация, че в общините има само изрядно честни и некорумпирани чиновници и кметове, пак законът, в настоящия му вид, пречи за осигуряване на качествена архитектурна среда. А ситуации като последния скандал около Ларгото в София са просто симптом на генерално сбъркани практики за поръчване и проектиране на публичните сгради и пространства в България.

Поредица за приключенията ни със ЗОП

В следващите седмици ще пуснем серия от статии тук, както и в големи български медии, в които подробно ще разкажем какво не е наред в основния закон, по който се харчат обществени пари в България (поне що се касае до архитектурата), защо в България законите работят за инерцията и против “прогреса” и защо скоро няма да сме като Естония, важните обществени проекти няма да изглеждат добре, а младите архитекти у нас ще са все по-отчаяни. Ще има и весела част.

***

Държим да отбележим, че конкурсът за нова библиотека във Варна беше искрено и себеотрицателно иницииран от Регионална библиотека “Пенчо Славейков” и директора ѝ Емилия Милкова, от КАБ Варна (и особено нейният заместник-председател Мартин Христов), които неуморно ни съдействат при всички проблеми, и лично от главния архитект на Община Варна Виктор Бузев, който застана с лицето и името си зад конкурса и гарантира неговия честен и успешен край.

***

Допълнение: Малко преди да пуснем този пост, излезе аргументирано мнение за архитектурните конкурси в България на арх. Ангел Захариев от Група Град. Ние се припознахме сред ентусиастите от точка 3, но продължаваме да смятаме, че дори реформирана администрация в комбина с енергични ентусиасти не би могла да надвие българските закони, ако те не се променят. Решението не е приспособяване на конкурсите към ЗОП, а приспособяване на ЗОП към добрите конкурсни практики.