От последните 10 дни: Стар комплекс в Лондон, нов музей от Стивън Хол и шведски интериор

от Анета Василева, 17.08.2009 | 4 коментара

Голямото проучване, на което си играхме тези дни, се оказа полезно. Най-малкото, анкетата спаси рубриката От последните 10 дни от унищожение и тя ще продължи да съществува. Много хора я посочиха сред любимите им въпреки нашите съмнения. Но за резултатите от анкетата — след няколко дни.

А сега поредната порция неща, които ни впечатлиха напоследък.

Жилищният комплекс Robin Hood Gardens в Лондон няма да бъде обявен за архитектурно наследство

Въпреки масираната кампания, подкрепена от стархитекти, медии и блогове, една от иконите на британския брутализъм няма да бъде вписана като паметник и съответно няма да бъде защитена от разрушаване. През юли бе обявено правителственото решение по въпроса.

Комплексът е дело на британските архитекти Alison и Peter Smithson от 60-те години на миналия век и пробва да осъществи идеята за нов тип общо обитаване в мегаструктури с мегакомуникации (включително външни коридори) в паркова среда. Идеята не е нова и зад нея стои солидна теоретична база, но и до днес успешно буни духовете.

По-подробна хронология на събитията около Robin Hood Gardens.

А ето и филм за компекса, заснет специално за Guardian (вестникът участва активно в дебатите за съдбата на мястото).

Стивън Хол завършва музея на Knut Hamsun в Норвегия

От 1994 година проектът за музей на норвежкия писател и нобелов лауреат Knut Hamsun се мъдри на сайта на Стивън Хол. Най-после музеят е пред завършване.

Сградата е неправилен паралелепипед със сложна вътрешна комуникация. Типично по стивън-холски формата е наситена със символика, която, предполагам, няма особено значение за местните. Но пък музеят стои добре сред къщите им, така че сигурно нямат против.


Музеят е разположен след арктическия кръг в Норвегия, във фермата, където писателят е израстнал.


Използвани са традиционни местни материали — дървена обшивка, обработена с катран (характерна за местните църкви) и покрив, затревен с определен вид местна трева.

Типичен шведски дом (от хубавите)

Наскоро прочетох в шведски интериорен блог, че било мит как всеки скандинавски дом е като за списание и хората се раждали с вкус към дизайна. Напротив, в средностатистическите апартаменти там също имало канапета от 1998, стените били боядисани в бананово и окичени с евтини постери.

И тъкмо да се успокоя, че глобализацията е навсякъде и вече няма разлика между панелен апартамент в Люлин, тухлена редова къща в Стокхолм и гарсониера в Копенхаген, когато попаднах на този типичен шведски апартамент.


Бял, графичен, с хубави дамаски


Малко дърво за цвят


И хубава детска стая (Photos: via Emma’s designblogg)

И най-поучителното в цялата история знаете ли кое е? Че този апартамент е в този си вид, защото е “пуснат за продажба” и затова е “пооправен”. Българските брокери на недвижими имоти да си водят записки.

Коментари

  1. didko2 (17 август)

    Сега разбирам защо не събарят панелките..

  2. bLogHouse (22 август)

    а аз не разбирам къде е символиката във формите на Стивън Хол. В третирането на обемите ли, в поставянето на отворите ли ? Ако може да поясните.

  3. Гергана ( 1 септември)

    сградката всъшност наистина СЕ вписва прекрасно там... – тревата на покрива си я продават готова и над 50% от къщите са с такава на покрива, а черната дъсчената обшивка, хмммм, ми то там друг вид строителство няма... (Осло и няколкото други по-големжки градчета не се броят)
    символика... абе прилича си на кратуната на отдавна невчесван самотен писател, току-що станал от следобедна дрямка, осенен от дълбокомислена налудничава идея и така загледан в хоризонта на приказна Норвегия, че вече не помни каква е била идеята... :)

  4. bLogHouse ( 3 септември)

    Благодаря за пояснението :) Но “кратуната” е забавна асоциация, а не символ. Всеки е свободен да асоциира, оприличава, интерпретира архитектурата на Стивън Хол както си иска и точно за това не може да се говори за ‘символика’ . Символиката е наличие на преднамерена система от знаци, чиито смисъл се тълкува еднозначно от повечето хора. Смятам, че формите на Стивън Хол са прекалено абстрактни и самобитни за да са символ на нещо друго освен на себе си.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории