Създатели на архитектурни ментета

от Жана Стоилова, 2.02.2012 | 7 коментара

Скопие 2014

Когато преди 2 години беше представен проектът за центъра на Скопие, “Скопие 2014“, изгледахме видеото с интерес, посмяхме се и забравихме за него. Оказа се обаче, че осъществяването на проекта тече с пълна сила въпреки кризата и безработицата или може би тъкмо заради тях.

За проектирането на повечето от сградите не е обявяван конкурс. Но благодарение на един от авторите на проекта попълнихме няколко пропуски в образованието си по история на архитектурата. А именно — македонската култура оформя барока; площад Св. Петър в Рим е копие на площад в Джараш, който е изграден от македонски архитекти при похода на Александър III Македонски; куполите на църквата Сант‘Иво дела Сапиенца са копия на архитектурата, която е оставил македонизма в Петра.

Ясно е, че новата архитектура на Скопие е част от държавна пропаганда за създаване на идентичност. Според арх. Мирослав Гръчев, преподавател в Скопския университет, в този проект градостроител и архитект е всъщност не кой да е, а премиерът.

Това вероятно обяснява как едни новопостроени сгради не са отражение на съвременната култура и начин на живот, а приличат повече на театрален декор на антична комедия.

Пловдив 2011

И докато в Скопие поради липсата на желаните исторически артефакти си строят такива, в Пловдив митрополит Николай активно „покрива“ историята.

След амбициозен ремонт църквата Св. Марина е неузнаваема. Оргиналните мраморни плочи на пода са премахнати и са заменени с китайски гранит. Дърворезбите на амвона и престола са боядисани в златно, а оригиналните стенописи са покрити с винилови тапети.


Видео: ТВ Европа

Църквата е паметник на културата и въпреки това ремонтът не е съгласуван с Института за паметници на културата и мненията на реставратори не са взети под внимание. Министерството на културата изпраща комисии да проверят случая, но едва третата е допусната в църквата да си свърши работата. Становището още не е готово.

Митрополитът не разбира и протестите на пловдивските интелетуалци и хората във Фейсбук, и се опитва да ги „вразуми“. Обяснява действията си с факта, че той е Божи представител и най-добре знае как се реставрира църква.

„Благодаря на интелигенцията за проявената енергия, но тя трябва да се използва за други цели. Аз най-добре знам как се реставрира църква. Затова няма да слушам съветите на специалисти — атеисти“.

Каква зависимост има между религиозността и професионализма, остава загадка.

***

Общото между двата случая, този в Скопие и този в Пловдив, е, че хора с някаква власт еднолично влияят на обществено значима архитектура.

Посланието е същото, което би изразила и къща на богат собственик, наел архитект само да визуализира идеите му — аз харесвам това, отделил съм си пари и ще си го построя.

Разликата обаче е, че обществените фигури не заемат длъжностите си, за да правят архитектура, а съвсем други неща — за да управляват или да спасяват хорските души, например. Те харчат обществени пари, а се оказва, че всъщност резултатът е вреден за обществото. И накрая получаваме един илиенски шоурум на ментета.

Коментари

  1. градинко ( 2 февруари)

    Резултатът рефлектира перфектно лицемерието на християнството; трябва да се обяви за добра практика.

  2. wdn ( 2 февруари)

    според мен рефлектира мутренско-десарската наглост на висшето духовенство.

  3. Делчев ( 2 февруари)

    Попчетата,
    Алоооо,
    Долу ръцете от църквата и беж на поправителни изпити в духовната семинария!
    Е, много дълго се заблуждавахме , че държавата е най-лошия собственик.
    НЕ!
    БПЦ Е най-лошия собственик!

  4. BoatHouse ( 3 февруари)

    Тъкмо ми стана смешно пак за “Monkeydonia” ми напомнихте (Портата в клипчето е много “по-хубава” от това, което са построили), и това за храма в Пловдив ми дойде като парен чук. Македонците ги разбирам отчасти – те нищичко си нямат – ама да направиш чалга-храм е падане от по-високо.

  5. Павел Янчев ( 4 февруари)

    За проекта в Скопие вече докторски дисертации се пишат. Национализмът не остава незабелязан и в научните среди. Сега като слушам как в Лувъра в Париж ще се излагат ‘български’ (тракийски) съкровища, като си спомня за созополските мощи на Св Йоан и си мисля, че сме на една малка стъпка от Скопие.

    В този списък за архитектурните ментета може спокойно да попадне и наскоро изградената крепостна стена в Созопол. Както и замъка в Равадиново. Можете даже за следващата годишна класация да направите и такава категория и да каните Божо Димитров да връчи наградата.

  6. мария стойчева ( 9 февруари)

    Македонски неоренесанс и поп, който се изживява като католически свещеник.
    Сещам се за Кьонигсплатц в Мюнхен – площадът е ансамбъл от класически сгради и отразява амбициите на крал Лудвиг фон Байерн да превърне столицата си в малка Атина. След площада следва широка улица с обелиск… Такива монументи, особено копираните, не се вписват в текстурата на града нарочно. Те са на първо място свързани с демонстрирането на власт. За обикновения човек остава радостта от откритото пространство, където може да се попече на слънце с книга в ръка.

  7. Иван Караджов (14 февруари)

    Като допълнение или потвърждение на коментара на Павел Янчев, в актуалния брой на BAUWELT (7.12) са се посветили на Copy & Paste архитектурата. Има и статия за Скопие… Предполагам, че ще представлява интерес на посетителите на форума.

    Колкото до попа и неговите отктовени простотии… те май заслужават наградата за бъг на годината предсточно. В рамките на сериозното – наистина е много жалко как църквата се е превърнала в огледален образ на обществото и копира най-лошите му черти!

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории