Photo: iaindc

Миналия петък, след объркващата лекция на Елия Зенгелис (друго не смеем да кажем, все пак е съосновател на ОМА) и изложбата от VIZAR, отидохме да вечеряме.

След порция ризото, пиле, свинско, няколко минерални води и бира, бъдещето на архитектурата не изглеждаше чак толкова черно. Особено след крема брюле за десерт. Та стигнахме до следните изводи:

• Архитектурата рядко измисля и казва нещо първа. Късмет ще е, ако 5-6 години по-късно успее, тежко като слон, да последва новите тенденции, прокарани от модата, уеба, графичния, промишления, интериорния и прочие дизайн. Че може и да се задъха.
• Думите не са на почит сред архитектите. Или пък са на прекалена почит. Сложното архитектурно говорене за концепции, вектори, полета, пространство и други високоинтелектуални категории е също толкова смешно, колкото да напишеш “исток”. Все пак архитектите не са писатели или критици. Най-важното е да обясняват идеите си разбираемо.
• Графичният дизайн сред архитектите доста често е самоцелен и претенциозен. И за да няма грешки – дори минимализмът може да бъде самоцелен, особено ако прикрива неминималистична сграда. Чудесата от 3D храброст явно са все още на мода, както и черните линии, разделящи черни, концептуални разрези, неясни дори за тренираното око.

Не че и ние не сме писали претенциозно навремето. И черни разрези правехме и мислехме, че колкото по-неразбираемо е нещо, толкова по-cool имидж ни създава. Но нещата се промениха. Поне за нас.