Oblivion: малко добра архитектура от Холивуд

от Анета Василева, 20.05.2013 | 12 коментара

От няколко години архитектурата страда. Стои в едно стилистично и нравствено безвремие, търси корените си (казват някои, включително кураторът на следващото Архитектурно биенале във Венеция) и, иронично, именно заради кризата, архитектите могат да спрат, да погледнат назад към наследството от бума и да помислят. Поне ние се надяваме да е така. Преди от хотели и комплекси от затворен тип просто не оставаше време.

Някои архитекти продължават както досега и ги спасява фактът, че винаги са били бутикови, а не масови. Други сменят професията, трети записват докторантури. И така е по цял свят

Какво общо има последният холивудски блокбастър Oblivion (у нас идва като “Забвение”) с това лирично начало? Винаги сме търсили архитектурата в попкултурата и откриването на хубави къщи на неочаквани места от филмите за Джеймс Бонд до Mad Men ни радва всеки път. През последните години обаче (и филмовите критици, вярвам, ще се съгласят) киното и телевизията от своя страна борят кризата с исторически, приказни или откровено фентъзи сюжети и място за съвременна архитектура измежду перфектно реставрираните интериори на Downton Abbey или съвършено измоделираните замъци в Game of Thrones няма. И за нас остана само да се радваме на страхотния лофт на Дон Дрейпър в Манхатън, който на всичкото отгоре си е все същия mid-century modern и през шестия сезон на Mad Men. Обаче ни писна от носталгия.


Дневната в Downton Abbey. Photo: christonium.com


Замъкът The Red Keep в Game of Thrones. Photo: twcenter.com

И тук влезе Том Круз. По-скоро влетя с някакъв странен летящ апарат и кацна високо над облаците в една от най-добрите sci-fi къщи, които сме виждали напоследък: т.нар Sky Tower в Oblivion. Ето че било възможно филмите с хубава архитектура не само да се връщат към миналото, но и да пробват с бъдещето. В крайна сметка не мечтаеха ли всички само допреди 40 години, че в началото на 21 век ще живеем в sci-fi колонии на Луната, Марс и където Артър Кларк каже?


The Sky Tower Photo: Universal Pictures

Сега, не трябва да се забравя, че Джоузеф Казински, режисьорът на Oblivion, е дипломиран архитект и, оказа се, сам е направил първото 3D на Кулата. Успял е да направи много добра минималистична интерпретация на Заха Хадид и останалите 3D визионери с намигване към 50-те и майсторите на класическия модернизъм.


3D-то на Казински. Photo: Universal Pictures


Къщата във филма. Photo: Universal Pictures

Къщата, в която Том Круз и неговата червенокоса половинка живеят в едно постапокалиптично бъдеще, е издигната на невъобразима височина върху невъобразимо тънка основа, има стъклен (да кажем) фронт и плътен гръб, площадка за кацане и прозрачен басейн, който буквално виси в небитието. Екстериорът е микс между Farnsworth House на Мис, яхта на Филип Старк и някой барплот на Заха, а интериорът включва най-доброто, което Dada Cucine (примерно) може да предложи.

Като цяло е опит за високотехнологично преосмисляне на бъдещето, когато не се знае колко въздух, вода и природа ще имаме на разположение. И някакси не е същото като чудесата от 3D или параметрична храброст, които наблюдаваме всеки ден в Archdaily. A ние, въпреки че по душа сме носталгици, приветстваме всеки опит на архитектите да мислят в бъдеще, а не в минало време.

Коментари

  1. Константин Павлов (20 май)

    Целият филм, а не само архитектурата има това усещане за завръщане към класиката на sci-fi, съответно към „класическия футуризъм“ на модернизма, т.е. към идеята, че човек може по-добре от природата да измисли в какво да живее, без да се опитва да се вписва в пейзажа или да превръща себе си в част от екосистемата, макар че, постепенно във филма откриваме, че така живеят лошите ;)

    Класическа фантастика от времето на оптимизма, когато на героите беше разрешено да взимат смели решения срещу „природосъобразното“, и слава богу, отразено в архитектурата.

    PS. Нали ще напишете нещо за втория етап на радикалната трансформация на Витошка?

  2. nen (20 май)

    Консептите за филма с Том Круз са правени от хора , които правят такива предимно за игри ( не само архитектурата а и всичко останало ) . Едва ли много от архитектите играят много игри и е нормално да сте толкова впечатлени . Не е нужно обаче да играете игри за да гледате арт правне за тях – концепти реализирани или не и приложението им . Има достатъчно галерий – като начало препоръчвам cghub.com . Би ми било интересно , ако започнете да коментирате и концепти за игри или архитектурата ( за да има поне един бългаски блог който да се опитва да го прави ) .

    Препоръчвам началото на този трйлър www.youtube.com/watc…

  3. quimby (20 май)

    Лошите винаги са били по-стилни :)

  4. емилчо (21 май)

    бе, само на мене ли така ми се струва или въпросният г-н казински твърде дълго е работил пред нещо такова – www.apple.com/imac/ – съдейки по първата му картинка…
    що се отнася до сградите на бъдещето – аз все още не намирам оправдание за поразителната прилика с паркираните пред тях коли и космически кораби ..или с всякакви предмети от бита – тостер, сапунерка, сешоар и т.н.
    ма тя нали заха хадид беше разправяла, че било много хубаво, дето вече не се знае дали на картинката виждаме опера или чипик.

  5. taliban (23 май)

    Това, което прави тази къща интересна, я прави неправдоподобна и нереалистична, поне тук, на Земята (за да я построи такава, Козински май трябва да вземе малко unobtainium от Джеймс Камерън). Затова изглежда като направена за видео игра.
    Архитектурната композиция е доста семпла – 2 П-та, едното от 3 стъклени стени, другото от бетонни (или метални) стена, под и покрив, завъртяни на 90 градуса едно спрямо друго – похват, често използван поне от 10-ина години.
    Не разбирам защо се свързва непременно с Хадид, а не примерно с Грег Лин (който е преподавал на Козински) и с концепцията за The Fold, взета от Дельоз и Рене Том. Също така тази къща има много по-общо с Stahl House на Пиер Кьониг, отколкото с Фарнсуърт. Но явно такива са ни познанията по съвременна архитектура.

  6. Pazurlata (24 май)

    Ama aide spisvaite, sto go zabravihte tozi blog, tz tz tz

  7. доста важен критик (29 май)

    до талибан
    тц, не става така, трябва по-сложна теория да се намери, непременно трябва повече философи да се намесят. и кой го е грижа за грег лин изобщо? защо архитектурата не може да се мери по това как хората я усещат, а не по бележките под линия, които сме събрали, за да оправдаем крайния резултат? забелязал съм, че добрите неща рядко се нуждят от големи обяснения, за да бъдат такива. всъщност никога. останалото са някакви интелектуални глупости.

  8. талибан (30 май)

    грешно си забелязал, “важний критико”, добрите неща ВИНАГИ се нуждаят от обяснения , за да се разбере как са направени и откъде идва ‘доброто’. Недобрите също имат нужда от обяснение, защото в крайна сметка добрите неща трябва да могат да се повторят, а недобрите – да се избягват.

    Авторите на статията поне се опитаха, макар и слабо, да обяснят формалните елементи на една архитектура като подхвърлиха няколко имена. Аз просто им отговорих с подхвърлянето на други. Не всяка обтекаема, куул форма в днешната архитектура може и трябва да се припише на Заха Хадид. Има и други източници и ако човек реши да се пробва в архитектурния анализ, дори без да задълбава, трябва да го направи добросъвестно и избягвайки хлъзгането по повърхността на поп-културата.

    Колкото до това кой го е грижа за Грег Лин, не знам – може би немалко архитекти, минали през класовете му в Колумбия, Йеил, УКЛА, Виена, Цюрих. Не съм му фен, но му отдавам дължимото уважение като една от влиятелните фигури в архитектурната теория и практика. Със сигурност обаче никой не го е грижа за пренебрежението на г-н Никой от дълбоката архитектурна провинция.

  9. доста важен критик (31 май)

    благодаря за милите думи, но грешно си ме разбрал, приятелю талибан.

    добрите неща са добри и без да бъдат анализирани. това не значи, че не се нуждаят от анализ – напротив. грозно става, само когато той се превърне в самоцел и инструмент, задоволяващ единствено интелектуалния глад на ползващия го. факт, който, надявам се, няма да отречеш.

    относно сарказъма в моя коментар – нима искрено се изненада, че не валят асоциации с дельоз? арогантният ти тон и най-вече последното ти изречение просто си го заслужиха. очевидно ти е навик. питам се – това някакъв несъзнателен рефлекс ли е или ти помага в комуникацията с останалите?

  10. Рада ( 1 юни)

    Критикът, а ти какви неясни нужди задоволяваш с още по-неясните си писания? Това е блог за архитектура, неуместно място за психоаналитични упражнения. Талибан има ясно мнение и позиция, и то по темата на основния текст. Ако имаш някакъв вътрешен проблем с това, моля, решавай го на друго място. Не е зле човек да мисли, преди да порасне и да стане ‘доста важен’.

  11. талибан ( 1 юни)

    @Рада:
    Може би критикът е от групата на грешно разбраните, недоразбраните и изобщо неразбраните. Толкова сложно се е изказал, че и самият той грешно се е разбрал. И ако за него 1-2 изречения представляват ‘анализ’ или ‘голямо обяснение’, значи има сериозен проблем с дислексията. Но поне става ясно къде и защо го стяга чепикът.

    Арогантния си тон, драги критико, наистина използвам в комуникацията с арогантни хора и е в пълно съзвучие с тона на доста статии в този блог. Относно сарказЪма в твоя коментар – внимавай с него – сарказмът е като бумеранг, цапва те по тила без да подозираш.

  12. LAR (14 септември)

    Любовта на Джоусеф Косиньски към 3Д-то и визионерската архитектура може да се проследи още от времето когато заедно с Дийн де Симоне имаха едно от най-авангардните за времето си студия за архитектурни анимации и рекламни клипове www.kdlab.net

    Кадри от техните стари работи (от преди 10 години) все още се подмятат из нет‘а, например тук www.cgarchitect.com/… , а някои от анимациите им са качени на личният му уеб-сайт: www.josephkosinski.c….
    Уникален талант!

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории