Малки градски нормалности в архитектурата. Или сградите, които може и да не забележим

от WhATA, 3.07.2015 | 6 коментара

Този текст беше написан за седмичното издание Програмата и е част от позабравената ни рубрика Малки градски нормалности (за която напоследък се вдъхновяваме все по-трудно). И все пак, като противовес на сградите, които ни вбесяват в един град, искаме да ви покажем няколко, които връщат вярата ни в добрата скромна архитектура, в нейната сдържаност и удачност

Казват, че добрата архитектура е тази, която не се забелязва (а лошата се забелязва винаги).

Вървиш по улицата, спъваш се в разместен бордюр, удряш си главата в ръба на стълбата, докато се качваш на гости при Мария дето живее в Хладилника и баща ѝ ѝ купи чисто нов апартамент през 90-те, от онези на Козяк, подхлъзваш се по тъпата рампа, която кой е направил толкова стръмна, вдигаш поглед и изведнъж виждаш една сграда. Нищо особено, обикновена сграда, нито висока, нито ниска, нито дебела, нито слаба, сдържана една такава, с достойнство. Стои си и сякаш винаги на това място е била. Не те напряга, не те ядосва, не те кара да завиждаш, нито да пускаш снимки във Facebook. Една добра, нормална сграда. Ей заради такива станахме архитекти.

Има такива сгради около нас. Открийте ги за себе си, знаете ли какво блажено спокойствие се разлива във вените на напрегнатия, вечно възмутен и недоволен градски човек, когато ги срещне. Примерно като тези:

Сграда на ул. Иван Асен II, София


Снимка: Ралица Димитрова

Тази жилищна кооперация е затисната между два калкана, съвсем по амстердамски. И точно по амстердамски пестеливо отиграва ситуацията. Сградата изглежда монолитна, запълвайки празното пространство между калканите, но същевременно не е скучна заради проведената система с разместване на отворите на прозорците (това решение с разместване на няколко модула е доста модно от доста години).

Прави впечатление използването само на два материала: светлия врачански камък и тъмната дограма. Друго хубаво нещо е липсата на подпрозоречна пола, много добре е направено скосяването на стената под прозореца. Нови сгради с истинска каменна облицовка виждаме рядко, а толкова сдържани – още по-рядко.

Бавария Ауто, София


Снимка: Ралица Димитрова


Снимка: Ралица Димитрова

Тази автокъща до ИКЕА дълго време стоя на груб строеж, по вестниците писаха, че ще я местят заради строежа на Околовръстното, но в крайна сметка беше завършена и даже напълнена с коли. В нея има някаква странна инфраструктурна естетика, която се връзва много успешно със съседния сложен пътен възел. Вярно, близо е до пътя, но това, че е грубовата, че и от видим бетон, ѝ помага да изглежда тотално адекватно за мястото си.

Genova Office, Варна

На тази офис сграда във Варна попаднахме случайно, докато се разхождахме преди 2 месеца в квартала около пристанището. Оттогава не спираме да я даваме за пример на всички, които казват, че архитектурното наследство в България (в смисъл онези стари камъни и полуразрушени къщи) не може да се експонира европеидно. Може, и още как. Ето ви Genova Office Building.

Построена до и над старите зидове на турски складове от 19 в., тя “премоства” наследството с най-красивата и пропорционална стоманобетонна рамка, която сме виждали в България след 1989 година. Рамката е повторена във височина, повтаряемостта е очевидно нарочно подчертана от стъклената окачена фасада, а сградата радва окото със своята “нормалност”. Да, има и такива сгради. Да, и на морето ги има.

Статията в Програмата

Коментари

  1. Румяна Чобанова ( 3 юли)

    Да, напълно споделям разсъжденията в статията. Радвам се на такива сполучливи архитектурни решения. Не ми се е случвало наскоро да искам да поздравя архитект за неговата работа .Бих го направила най-вече на автора на Genova Offise, Варна, заради трудното в случая решение в ансамбъл.

  2. мда ( 3 юли)

    За сградата на ул. Иван Асен II, София и фасадата мога да се съглася, но наистина ли смятате, че е отиграла ситуацията пестеливо?
    Кота корниз как ви се вижда?

  3. Иларий Теофан ( 3 юли)

    По отношение на Genova Office представата за незабележимост е повече от постижима предвид локацията. Също така фасадата на сградата по нищо не се различава от типичните за района стъклометалки, в случая с тюркоаз и синьо и нескопосан вълнист мотив по южната си част. Но да се отчете употребата на един единствен съхранен зид в компанията на употребените в случая композиции и материали като ‘радващ окото’ е някак лениво. И не просто ‘премоства’, а направо прескача времето и пространството, където двете поколения напълно се разминават, не им остава и глътка въздух да влязат в двубой. Зидът мълчи. Култура йок

  4. Лаик ( 3 юли)

    Третата сграда, макар и чудесно използваща старите основи, и красива сама по себе си, стои ужасно нелепо в съчетание с постройките на калкан вляво и изобщо с другите сгради, видими на снимката. Откровено казано, доста съм разочарована да видя подобен пример от вас, при положение, че многократно сте се възмущавали на подобно несъобразяване с околната архитектура…

  5. stf ( 8 юли)

    Поредната интересна публикация.
    Само това Бавария Ауто от къде го вклинихте между останалите сгради.
    Тук феновете на БМВ могат да кажат, че марката и в магазин под земята да я изложат, пк ще се продава… те май и феновете на Голф могат да кажат същото… :)
    Обърках се нещо. Отивам да си сипя нещо охлаждащо…

  6. arh (26 септември)

    Архитектурния елемент в средата на сградата на ул. Иван Асен II противоречи на нормативната уредба, за разлика от дясностоящата сграда.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории