WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Лозенец в илюминаторе
от Анета Василева, 26.01.2010 | 15 коментара
Наскоро сестра ми се премести срещу басейна Спартак. Първото нещо, което ми направи впечатление в апартамента, беше гледката на юг. О, не, не се виждаха полите на Витоша, бухнали в китна зеленина (пардон, покрити с пухкав бял сняг). Виждаше се прословутото море от сгради на Лозенец, заплашващо да залее като индонезийско цунами иначе уж високо разположената тераса.
Какво му е пък на Лозенец
Лозенец (особено частта между бул. Арсеналски и Японския хотел) вече и в ежедневниците е станал пример за лошо градоустройство и строителство в условията на свободен пазар и икономически бум. Строителство на ръба на ЗУТ и градоустройство на гърба на липсващия с години Общ план на София и несъществуващите подробни устройствени планове за кварталите (които да регламентират обща рамка на застрояване там).
Сега, оплаквания от сорта има много и все без полза. Въпросът е можеше ли гледката от терасата на сестра ми да бъде избегната и ако да, на каква цена? Може ли да се контролира качеството на архитектурата и общия облик на града? (Все пак да не забравяме, че живеем в пазарна демокрация и крайните ограничения са смешни и миришат на лош соц)
А има ли характер София?
Наскоро с останалите от WhATA си говорихме има ли София характер като град и ако да, как може(ше) да бъде запазен. Разговорът изяде много пилешки крилца, изпи доста вино и всъщност беше предизвикан от коментарите към поста за битовия ресторант на езерото Ариана. Ако трябва да сме честни, мнението си по този въпрос сменихме вече има-няма три пъти. И продължаваме.
Николай:
— Стига бе, какво е това “характер”? Не трябва да има такава... ммм... генерална концепция за “характера на града”. Примерно София да бъде с носталгичен дизайн от началото на 20-ти век... Характерът си става сам и е резултат от различни исторически наслагвания. Ню Йорк има характер, но е нямал концепция за характер. Амстердам също. Характерът е нещо, което идва само. И показва характера на обществото.
Анета:
— Да, ама това е възможно за истински космополитните градове, в които има достатъчно различни групи активни хора, които да оформят различни зони, все с характер. В София това е невъзможно да се случи, населението е малко. А групите са малобройни и не могат ефективно да въздействат на външния вид на града. Виж Париж, град с характер, ама без плана на Осман нямаше да е такъв. Не му е стихиен характера на Париж.
Николай:
— Е ок де, ама планът на Осман е градоустройствен план, а ние говорим за дизайн. Градоустройствен план и тук има... Това дали да има кичозни възрожденски заведения в Ариана е въпрос на стил някакъв. Определя го пазарът. И културата на обществото. И на собственика... Който би трябвало да се ръководи от пазара.
Анета:
— Е точно затова София ще си остане град без характер. Щото пазарът тук търси други неща. Масовият вкус не е като в алтернативния Ню Йорк или битническия Лондон. Ако не искаш тук да има кич, създаваш правила. Но внимателно. А не да определяш някакъв задължителен стил като в Банско — пълна катастрофа. Или като цветовете в Перник.
Дружно стигаме до извода, че характер от самосебе си най-лесно се изгражда в затворена общност — примерно циганската махала си има характер. После заговаряме за конкурса на общината. След това преминаваме през спор какво точно е “характер” — дали означава “еднообразност” на града, или “нещо уникално”.
Жана:
— По-скоро трябва да говорим не за характер, а за характерно. Примерно, когато чуеш Ню Йорк, ти изниква нещо в главата, когато чуеш Лондон — също.
Николай:
— Това не е ли резултат по-скоро на туристическa реклама?
Анета:
— А от София кое си струва да се рекламира в туристическа реклама?
Ицо:
— Ми да, то и липсата на характер е характер. Аз мисля, че София има характер — и в центъра, и в панелните квартали
Николай:
— Най-добре може да го прецени това един чужденец или човек от друг град. Питаш го какво е запомнил от София и ето — това е характера на града.
Ицо:
— Абе какъв характер, какъв конкурс за дизайн. То няма 5 метра с еднакви тротоари и бордюри. Как ще гледаш характерните неща като ти се отклонява вниманието с битови неуредици.
Минаваме през спор отново за дизайн правила и кой трябва да ги определя. И дали винаги в една историческа среда трябва да се имитират сградите от съответната историческа епоха.
Анета:
— Уф, не трябва да има общи правила. Отказвам се. Така се стига до смешни фалшификати.
След това обаче извеждаме едно всеобщо правило, което въодушевено наричаме “Постулат номер едно за характера на града”. После го поставяме под съмнение. След това го отричаме.
— Мда, не става постулатът.
— Ми...
***
В крайна сметка финалът остана отворен. Не успяхме да стигнем до “универсалното решение”, изядохме по една еклерова торта и се разотидохме. Обаче не сме се отказали.
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
Борис (26 януари)
Напълно съм съгласен, че характерът на града могат да усетят най-добре чужденците..... има едно побликувано проучшане на виенския технически университет, ако не се лъжа, което се нарича “Sofia Abstract” и в него доста сполучливо са усетили характера на София. характерът на града е всичко това което ни заобикаля – от клек шоповете до “санираните панелки” и всичко това е видяно и описано.... може да ни се иска да имаме стилът на Париж или атмосферата на Лондон, но ние ги нямаме... имаме разбити улици и средновековно градоустройство.... това е характера на София...
p.s. книжката е интересна, бях приятно изненадан.
Kate (26 януари)
Аз живея точно срещу басейн “Спартак” и единствената гледка ,на която мога да се ,,насладя” е Японсия хотел обвит в смог и по-високите сгради с грозновати фасади .....Проблема не съществува само на бул.Арсеналски ,но ако трябва да съм честна прежалвам гледката за сметка на бързото предвижване до центъра на града . В началото на лятото правих пеизаж иманно на този район ,от заведението на последния етаж на city center .В действителност да се обхване и нарисува нехармоничния и пъстър пейзаж не беше трудно ,но да са превърне в картина доставяща естетическа наслада от съзерцанието й -непосилна ззадача !!!
Според мен града има характер ,или по-точно има ралични места с нпълно различни както архитектура,така й функции,история ,места със несавместими сами по себе си характер ...именно от тук тругва и въпроса има ли характер града ?и защо когато имам гости и ги разведа из София ,винаги се поставя на обсъждане репликата ,,е тук вече ми харесва София ,има съвсем друг характер това място,защо е така разпокъсано всичко ?”
Ива (26 януари)
И аз съм съвсем наблизо. За щастие по някаква случайност отсреща вдигнаха нова офис сграда, която изглежда доста прилично, та не трябва да мижа, когато съм на терасата.
Спомням си, че когато оглеждах апартамента имах желание за гледка към Витоша, което много бързо се изпари, когато погледнах през прозорците на отсрещната страна... Прилича на бетоново море и планината някак плува сред него..
Боянчо (26 януари)
Мисля, че първо трябва да уточните всеки от вас какво разбира под “характер” :)
Защото под тази дума може да се разбира чисто архитектурен облик (когато има стил, синхрон, идентичност – има и характер), а може и да се говори в много по-широк смисъл, който обхваща поведението и начина на живот на обитаващите. В първия смисъл София няма характер. Във втория – клекшоповете, остъклените балкони, “разнообразните” тротоари и т.н. са си характер от всекъде :) Ако и да не го харесваме...
Иначе най-елементарното, което един град трябва да има, са строги и конкретни правила за застрояване – височина на сградата, обем и т.н. За съжаление, макар и да има уж някакви такива в София, те реално не се спазват. Второ ниво, което май само в София го няма от всички големи градове в ЕС са по-естетическите критерии – цветност, която да се връзва с околностите, форми, които да се съобразени с околностите (перфектен пример е хотелът на Витошка, до НДК , който бидейки толкова висок не просто стърчи грозно над съседните сгради, а и кореспондира много лошо със самото НДК, което би трябвало да е лендмарк все пак и визията на целия район да е подчинена на него).
Иначе и в Лондон масовия потребител го интересува само цената, но именно за това масите избират умни свои представители да ги управляват. Ако не беше стриктния контрол на кметството щеше ли да изглежда така Лондон? Щяше ли да се запази атмосферата на историческите квартали? Щеше ли да има такова преустройство на Кенъри уорф, да се запазят толкова индустриални сгради, да реставрират пенкръс стейшъна, вместо да го бутнат и да направят нов за по-евтино, и т.н. и т.н. Разбира се, че София не може да се сравнява с Лондон, Париж и другите гигантски и адски богати градове, но и София има своя потенциал. Оригиналната концепция за парковете при едно тяхно качествено реконструиране ще направи София страхотен зелен град, където може да тръгнеш от центъра пеша или с колело и изцяло през зелени зони да стигнеш до планината. Комбинацията от старинна архитектура, немски модернизъм, сталинизъм и прочие в центъра също е интересна – сградите добре се вписват една в друга (изключвайки построените последните 25-30 години). Тесните улички, ниското строителство правят града по френдли и по-уютен – ако центърът блесне , разкарат се колите и т.н. тези качества ще се изкарат на преден план.
Kate (26 януари)
kaто стана дума за цветове.....пътувайки по Арсеналски ,малко преди басейн Спартак,обърнете внимание на искрящоо зелената сграда-жилищен блок.Наскоро я пребоядисаха!!!!Предполагам всички живущи в сградата са одобрили цвета предида бъде нанесен !!!!И какво говори това ???май отново се върнахме на обществото...
градинко (26 януари)
Има характер София, макар и често ужасен и плачещ за превъзпитание. Този Лозенец примерно трудно ще се разреди, така че трябва да мислим как един наотично наблъскан характер може да стане симпатичен. Предлагам да оставим колите на паркинги в покрайнините на квартала и да запешеходим вътрешните улици. Така на освободеното място можем да садим градини, да правим детски кътове, полузакрити улични пространства за мини-пазари и пейки и т.н. Надеждата е вместо наблъскан кварталът да изглежда уютен
Боянчо (26 януари)
Напълно съгласен с Градинко. Дори такава среда с желание, пари и решителност може да стане приятно място... Тук-таме пешеходни улички, други пък се стесняват точно колкото да мине една кола, а тротоарите се разширяват, всички коли – паркират в 3-4 подземно-надземни паркинги на ключови места. Задължаваш сградите да се боядисат в цветове от определена гама, така че да няма примери като описания от Кате. Накрая 3-4 “дизайнерски” градинки, и разбира се един лифт за велосипеди по черни връх :)
Ели (26 януари)
Най-приятната черта на София като град е потенциала й. Дори строителният бум (който, слава богу, приключи) не успя да обезличи всички части на града. Много градинки и площади останаха, макар и не във вида, в който биха могли да бъдат.
Професионалната обремененост ме кара винаги когато вися в задръстване да препроектирам мислено сгради, пространства и улици... За минути виждам колко красив може да бъде този град. И това което ми хрумва е именно важната социална роля на архитектите (и изобщо на хората с въображение) да покажат на останалите, че утопията е възможна.
Сещам се за старата жп линия в Ню Йорк, която отнема години борба и пропаганда на група ентусиасти преди да бъде превърната във висяща градина над града.
Сещам се и за няколко човека, които почти накараха обществото да повярва, че Захарна фабрика е ценна и трябва да намерим начин да я съхраним.
Та така... стъпка по стъпка... макар и мъчително, София може би отново ще намери себе си. Имам усещането, че започна да се натрупва необходимата критична маса за това.
гт (27 януари)
Идеално сте описали характера на града, какво се притеснявате?
Юлия Минева-Милчева (27 януари)
Бях написала много в това поле, след като прочетох и този пост – за “характера на София”. Особено и за класацията на 10-те сгради, която четох преди време .
Може би беше твърде дълъг коментар, затова токът спря, преди около час, малко преди да го пратя. (Простете ми, че сега не намирам сили да възстановя текста.) Или провидението, или този семпъл битов проблем на София погълна всичко рафинирано, което не се удържах да ви напиша тази нощ – на всеки поотделно и на всички заедно. Само Бог ще ни помогне.
Pro arte,
Юлия
(Ще опитам да възстановя по памет всяко изречение, но не знам за думите... Предполагам, че така се чувства един архитект след съкрушително земетресение.)
градинко (27 януари)
Не знам за вас, но аз обожавам покрити улици/тротоари. В един поосвободен от коли Лозенец много бих се зарадвал на нещо такова www.mymodernmet.com/... Дори ако е върху цялата пешеходна улица, още по-добре. Тогава пешеходенето ще става по улицата, а излишните вече тротоари можем да озеленим.
Вальо (28 януари)
За характера на София ;)
Еми има характер София, поне има истински характер въпреки сичките проблеми свързани с със старото градоустройство и селския дизайн, който се среща под път и над път. За мене характера на града се крие в историята която в случея е уникална и толкова различна от Ню Йорк, Париж и Лондон, че връзката малко губи смисал. Бих оприличил София по скоро с Вършава където комунизма също си е оставил тъмните отпечатъци е шейпвал града по доста различен начин. Характера на града не трябва да бъде нещо позитивно или ‘лендмарк’ а поскоро нещо, с което града се отличава от сички останали и разказва история сам за себе си и разбира се за хората, които го населяват. София има скрита дълбочина зад панелките, тесните улици и баровете тип “дупка,” примерно. Неслучайно една приятелка от Англия каза че София е уникална не с това че блести от чистота и ред ,а защото можеш да откриеш много интересни неща под една така да се каже оръфана покривка от пластове история. Като я питам какво най много харесва в София? ‘Еми хората и това че много места крият повече от това което изглеждат,’ казва тя. За да разбереш София трябва първо да се изгубиш в нея ;)))
fuckyouverymuch.dk/p… .
В момента града се развива бързо и динамично и търси изход от една ситуация в която като цяло се губи идентичност заради желанието за бърз икономически възход и подръжание на западните модели. Нарочно не съм пробвал да обяснявам как трябва да се промени столицата ни за добро. Промяната на града зависи само от какво хората искат да променят в начина си на мислене.
Мартина Радева (28 януари)
Мисля си, че идентичността на един град, както и на един народ, са неговите специфични, основно позитивни черти, с които отделните представители – обекти или хора – да искат да се асоциират и да доразвиват. Ако общото впечатление от мястото е негативно, се появява естественият стремеж да избягаш от него в посока, която самият ти смяташ за по-добра. Така се появява една нова идентичност на отрицанието, която няма стилова съгласуваност, а се обединява единствено от стремежа на всеки творец да отрече с работата си предното. Пример за това е фасадата на всеки панелен блок, където всеки собственик се е опитал да направи своя апартамент по-добър от замисленото от проектанта, но очевидно неприложимо за стила на живот на обитателите си.
Единственият начин да се оформи естетически тази идентичност на отрицанието са адекватни закони, които да задават код, според който градът (пък и народът) да се развиват. Един устройствен план, който освен етажност и обем да формира и някакви груби норми за фасадно оформление, и по-важното да се следи изпълнението на този закон не само при строителство, а и при експлоатация. На теория (поправете ме, ако греша) за всеки по-сериозен ремонт, в това число частично саниране или иззиждане и остъкляване на балкон, трябва да се иска разрешение/одобрение от общината. Знаете какво става на практика.
Росен (12 август)
Извинявам се за късното включване ама………..работа, нали знаете.
Ако го нямаше морето от сгради, което аха да залее терасата на сестра Ви, нали се сещате, че нямаше да я има и същата тая тераса барабар с жилището към нея и сестра Ви щеше да си живее там откъдето е дошла в Лозенец (а може би и в София).
Janice (31 октомври)
Как ще има харектер като гнесните американци и британци са я бомбардирали точно в цетъра по време на Втората световна война? И какво му е хубавото на тъпия и грозен Лондон? Нима той може да се сравнява с Париж и Мелбърн? А Варна пък какво е на фона на Мелбърн?