Лофт в Захарна фабрика. Можело значи

от Анета Василева, 19.10.2009 | 8 коментара

Докато се чешехме по главите какво да си правим идеята за Захарна фабрика, взехме, че попаднахме на едно фотографско студио в същия квартал.

То студиа много, ще кажете. Това обаче ни стана специално отведнъж. Едно, че е пример за рядко срещан у нас небрежен лофт интериор (без много дизайнерска мъка и без мебели от Гама дизайн), и друго — че се оказа в квартала на злощастната фабрика. А ние много обичаме неочаквани доказателства как една идея (лофт в Захарна фабрика) може спокойно и без зор да се осъществи.

Индустриалният квартал в Захарна фабрика


Пейзажът е като от филм на Вим Вендерс

Сега едно уточнение. Захарна фабрика не е само онзи паметник на културата с кръглите прозорци, който упорито се “саморазрушава”, а ние снимаме процеса чат-пат. Не е и само жилищния квартал, за който от време на време вестниците пишат във връзка с цигански зулуми. А е цял индустриален квартал от соц промишлени сгради и складове — някои полуразрушени, други реновирани. Тук продават кожи и мебели, има бездомни кучета, офиси на Mtel и Siemens, а Вим Вендерс спокойно може да снима следващия си филм между тенекиените огради.

Соц сградите наоколо

Докато обикаляхме в обедното слънце по прашните пътеки около релсите си казахме, че тези сгради (ама всичките) са идеални за български лофтове.


Една от сградите наоколо. Също идеална за бг лофт

По определение лофтовете оползотворяват изоставените сгради от индустриалната революция в Европа и САЩ, които постепенно се оказват близо до центровете на разрастващите се градове и стават hip квартали. Тези сгради, нормално, са от XIX-ти и началото на XX-ти век и заедно с високите си тавани носят белезите и на съответната архитектура от епохата.

Индустриалната революция в България обаче се случва не в началото на миналия век, а през соца. И такива прашасали предприятия като тези в Захарна, с касетираните си тавани, лентовидните си прозорци и олющената мазилка са идеалния локален прочит на глобалния модел.

Лофтът отвътре

Интериорът на фотографското студио, откъдето всъщност тръгна цялата приказка, е типичен low cost лофт от добрите. Добре балансиран, без големи претенции, много добър краен резултат.


Лофт-студиото отвътре


Видими греди, лентовидни прозорци и сива замазка

Харесаха ни:

  • видимите кабели
  • яките пространства, хитро отделени с пердета
  • балансът между евтини неща от ИКЕА и едно-две дизайнерски парчета (белите столове от Vitra примерно)


Цветовете са семпли (направо липсват, което в случая е супер),


…лампите пасват идеално,


…както и столовете Vitra

***

Снимки Bliss и WhATA. С любезното съдействие на Пламен и Мони.

Коментари

  1. Васил Даскалов (19 октомври)

    Да, много добре се е получило. Чудно оползотворяване на соц сграда.

  2. shamans (19 октомври)

    чудно е

  3. юлий (19 октомври)

    хм, може би пропуснахте да кажете кой стой зад това решение.

  4. йордан (19 октомври)

    Страхотно. Чие творение е това?

  5. Боян Манчев (19 октомври)

    Напишете, моля ви, колко квадратни метра е площта на Захарна фабрика. От 27.06.09 до момента какво ли не съм направил за адаптирането на сградата й към музей-център за изкуство, но абсолютно никой (с изключение на Мартин Ряшев, разбира се, чиято активност по въпроса не е особено похвална, но поне я има) не иска и пръстчето си да мръдне, та барем в гнусното подобие на държава, в което живеем, да се случи най-сетне нещо свястно. Натискат всички инфантилните си задничета по лъскавите офисчета на шефовете си, спомагат за появата по улиците на още унижения за всеки архитект, кефят се на обилните си заплатки и живеят в пълна изолация, водейки “активния” си обществен животец.

    Разберете ме поне вие, моля ви!
    Докато всеки помага на жалкото съществуване да продължава, ТО СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО ЩЕ СИ ПРОДЪЛЖАВА, ама това е жалко.....нали?! Няма да ви занимавам с подробности около псевдообщественото обсъждане на Бойкокадиновото антитворчество.

    Важното в случая е ОДОБРЕНИЕТО на пошлия му проект от Европейското икономическо пространство преди всичко в лицето на Норвегия. Ще си имаме най-големия билетен център на градския транспорт в цяла Европа! Ура!.....А на портите му ще пише: “Музей на съвременноТО изкуство София”! Каква чудесна метафора – разказхме им играта на европейците ПАК.........от Таджикистан (Байганьовата)!!

    Бях около 8-9 (изпуснах им бройката вече, повярвайте ми) път в Министерство на културата, където бях изпратен след посещение на АОП. В министерството съм депозирал около 10 текста.....Бях и три пъти в Министерски съвет, а там г-жица Анна Иванчева (секретарката на Бойко Борисов) обеща да уреди лична среща с министъра на културата Вежди Рашидов...Тогава й повярвах....Последно бях в Министерство на финансите, а после в Норвежкото посолство.....В България свястните хора са кът..

    имейл : boyan7man4ev@yahoo.com
    мобилен : 0898 891150

  6. Боян Манчев (20 октомври)

    Не ме разочаровайте така, моля ви! Не се опитвам да пробутам някакъв свой проект, а да накарам въшките от отдавна опошления вече управленски апарат да си ВЪРШАТ РАБОТАТА ПРИЛЕЖНО и да обявят АРХИТЕКТУРЕН КОНКУРС по темата, вместо да продължават да се чудят как да се угоят още повече за сметка на населението, неправейки нищо съществено по цял ден!!

    АЗ НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ДА БЪДА ЕБАН ОТ МУХЛЬОВЦИТЕ-ВЛАСТЕЛИНИ НА ВЛАСТТА, ИМИТИРАЩИ ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ, ЗА ДА МОГАТ ОЩЕ ПО-ГАЛАНТНО ДА НИ ГО НАВРАТ ДО СЛИВИЦИТЕ!!!!

    Ако на вас не ви пука какви низки деяния се извършват в уродливата ни държавица, на кого, бе, по дяволите?!!!!!

  7. Николай (20 октомври)

    @ Боян Манчев,

    По-спокойно.
    Ние също опитваме някакви неща, засега без видим резултат.
    На въпроса – площта на Захарна фабрика е грубо 20 000 кв. м.

  8. тоби (12 август)

    Какво по спокойно?Как е възможно “онова” да бъде музей, пък и на съвременното изкуство?!?!?

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории