Каква я мислихме, каква стана: Къща в Редута

от Николай Ангелов, 11.03.2010 | 19 коментара

Ако сте забравили, в рубриката “Каква я мислихме, каква стана” показваме намерен отнякъде архивен проект и състоянието на въпросната сграда днес.

***

— Виж ква яка къща — ми каза миналата седмица Ицо и отгърна една стара книга от архитект Стефан Стефанов. На отворената страница имаше чертежи от един проект, правени на ръка с туш и флумастер преди повече от 30 години. Под проекта пишеше просто “Къща на Т. И. в София”.

Книгата, издадена през 70-те, е до болка позната на всички от катедра Жилищни сгради на ВИАС. В нея професор Стефан Стефанов обяснява своите еднофамилни къщи — смесица от модернизъм и интерпретирана (а не имитирана) българска възрожденска стилистика. Типичен подход за луксозната архитектура от късния соц.

Докато бяхме студенти се отнасяхме по-скоро с ирония към нещата в тази книга и към характерния стил на рисуване на професора, но напоследък мнението ни се променя.

Каква я мислихме

Да се върнем на къщата. Всъщност може би това е единствената къща в книгата, на която се знае адреса — на един от чертежите ясно се вижда, че парцелът е на ъгъл между улиците “Плачковски манастир” и “Калиманци”. Улици в Редута, както се оказа в Google Maps.

Нехарактерно голяма е за градска еднофамилна къща от соца — с 3 гаража и 2 триетажни “вкопчани” (както пише в книгата) едно в друго тела. И въпреки големината си, е много добре разположена по стръмния терен. Нехарактерно за соц къща е и огромното антре (почти колкото дневната) с естестветно осветление на пъврия етаж. Цял салон.

Какъв ли е бил Т. И.? И как ли изглежда тази къща сега? Дали е запазила първоначалният си вид? Или наследниците на Т. И. са я разделили на апартаменти, избили са на фасадата отделен вход за всеки, топлоизолирали са я и са я боядисвали в жълто, а докато ремонтират течащия покрив, са надстроили още 2 етажа?

Е, знаейки адреса, миналия уикенд отидох да я снимам.

Каква стана

Макар че бях начертал маршрут в  Google Maps, още с влизането си в Редута, се изгубих. Карах по тесни павирани и стръмни улички. Минавах през дупки, трудно се разминавах с други коли.

Досега бях идвал в Редута само веднъж и още тогава се учудих колко много са къщите с дворчета тук. Странно е за квартал, за който брокерите ще ви кажат, че е в Центъра.

Има много стари къщи като тази:

Има и малко по-нови, но с романтични детайли като този капак:

А има и най-нови, които носят характерната си, хм, окраска:

Има малки соц кооперациийки с много зеленина около тях:

... Както и по-големи с мераклийски поддържани градинки,...

... в които грижливи стопани покриват цветята с изрязани бутилки от минерална вода, за да не измръзнат, а до бутилките величествено се издига миниатюрно копие на Венера Милоска, може би купена с пари на Домсъвета:

Доста са и блокчетата от 90-те, доста са и от последните години. Блокчета, които брокерите наричат “кокетни”. Всъщност типичната гледка за Редута, както и за много бг квартали е стара къща, вляво от нея соц кооперация, а зад нея “кокетно” блокче — в случая от 90-те:

***

Как ли ще се впише в целия този пейзаж къщата на Стефан Стефанов? Нормално сигурно. Лутах се още малко из уличките, докато в един момент мярнах табелата за ул. “Плачковски манастир”. Най-после. Полутах се още, докато открия и “Калиманци”, но най-накрая намерих въпросния ъгъл.

Само че там къща на Стефан Стефанов нямаше. Ей така, нямаше. Имаше нещо като поляна-градинка, а стръмният терен беше терасиран с подпорни зидове. Според ситуацията в книгата къщата е трябвало да бъде точно тук:

В задната част на терасираната “полянка-градинка” е построен нов блок, а самата улица “Калиманци” (в тази си част) всъщност е един кален баир, от който лаят бездомни кучета.

Първо си помислих, че съм сбъркал мястото. Обиколих съседните парцели, но следа от подобна къща не намерих — отсреща се извисяваха още по-високи кооперации, а от другата страна на калния баир има 4-етажна соц къща, но тя няма нищо общо с къщата на Т. И. от книгата.

Реших, че къщата е била на мястото на някоя от кооперациите от другата страна на улицата и че не съм запомнил добре ситуацията от книгата. Просто е дошъл предприемач, откупил е земята, съборил е къщата и е дал на собствениците апартаменти в новата кооперация. Но след като се прибрах вкъщи, проверих и се оказа, че къщата е трябвало да е там, където съм очаквал.

Какво е станало с Т. И., че не е построил къщата си през 70-те? Уволнили са го от някое министерство? Заминал е като дипломат в чужбина? Решил е първо да си построи вила край Созопол, защото жена му е с арт наклонности, а за къщата в София да изчака? Земята все още ли е негова? Дали има апартамент в жълтата кооперация отзад?

Започнах да си съчинявам разни истории, но те излизат от тематиката на този пост, затова спирам до тук.

Коментари

  1. Aloha (11 март)

    Такаа, само да ти кажа, че ул. “Калиманци” не е един кален баир. Улица “Калиманци” започва от парка в Редута (горе до зала Фестивална) и минава покрай цялата дължина на парка. Калния баир от снимката е явно някаква крайна част, която слиза малко над бул. Ситняково (този баир на снимката е оттам).

  2. Digital Rebel (11 март)

    Не се и учудвай – комбинация от комунизъм и прост народ = празни надежди и непостроен проект. Голяма селяния е в София, но така е във всички български градове, къде по-малко, къде повече :)

    Мислиш ли, че все пак има шанс да не си намерил точното място? А възможно ли е да са преименувани улиците, или имената им да са преместени?!?

  3. opexume (11 март)

    Наистина си се загубил в квартала ,защото снимките нямат нищо общо с пресечката на Калиманци и Плачковски манастир.
    Отиди на www.bgmaps.com и напиши в търсачката “Плачковски манастир + Калиманци” и ще получиш верния резултат.
    Двете улици се събират заедно с улица Виница и оттам минава половината квартал ,за да излезе към Ситняково и Гео Милев.
    Там има къща,но не съм се заглеждал що за творение е,защото има безумни дупки на завоя и нова кооперация от другата страна ,която се довършва от разни талибани вече втора година,които паркират самоубийствено.

  4. Николай (11 март)

    @Aloha, извинявам се ако съм обидил живеещите (живущите?) на ул. "Калиманци", наричайки я “кален баир”. Допълних текста. Но в тази си част тя наистина е такава.

    @opexume, снимките са точно от мястото, за което говориш и ти: където "Калиманци" и "Плачковски манастир" се събират във "Виница". Да, има една къща там, споменавам я в текста, но тя няма нищо общо с къщата от книгата, а и според чертежите от книгата, тя е в съседния парцел.

  5. Aloha (11 март)

    @ Николай

    О, не си ме разбрал, не съм се обидила, така че няма нужда да се извиняваш.
    Дори трябва да ти благодаря, защото не знаех, че Калиманци стига до там, и този наистина кален баир е част от нея.
    :)

  6. mo4 e (12 март)

    towa vi e nai sku4niat post do sega.

  7. bLogHouse (12 март)

    Хм, еднофамилната къща с три гаража ви се струва нехарактерно голяма, защото е всъщност двуфамилно блокче (дуплексите бяха много разпространени през соца) с два гаража. Или поне това се вижда от чертежите.

    А стилът на Стефанов е наистина до болка познат, с неизбежната меча кожа пред камината ..

  8. georgivar (12 март)

    Редута е новия Лозенец :)

    Тая статия ми напомни за едни къщи, които са до централата на “100 грама сладки”, която е в Редута. Точно срещу сладкарницата има 4 къщи в един и същи стил. Малко са занемарени, но въпреки това имат собствен характер и се открояват. Много ми харесаха. Днес, като минавах оттам, ги снимах:
    www.flickr.com/photo…

  9. Nick Angelow (13 март)

    @georgivar
    :)
    тези къщи са строени преди 09.09.1944 г., за чуждестранните (?) работници в дружеството „Гранатоид“, което се намира малко по-надолу, на булевард „Ситняково“, до 23-та гимназия.

    и все още, за моя радост, „Редута“ не е превърната в новия „Лозенец“, въпреки неистовото желание от страна на строителните предприемачи и известни „успехи“ в това отношение.

    @WhaT
    А погледнахте ли къщата, която се вижда на заден план на тази (http://whata.org/images/1160.jpgt) снимка — да не би да е същата тази къща, за която питате, макар и префасонирана (но не и боядисана в жълто :))

    надявам се тази пролет да реализирам най-после желанието си да мина и да снимам всичко станало от едно време в този квартал.

    а стари къщи, заедно с нови кооперации може да се намерят и в карето между „Опълченска“, „Симеон“, „Сливница“ и „Христо Ботев“ (imho).

  10. Антония (14 март)

    Редута е бил почти наполовина разрушен по време на бомбардировките през войната заради близостта с гарата, която е била обекта на бомбардировките. Това са спомените, които съм чувала от старите хора в квартала. Възможно е къщата да е била разрушена тогава.

  11. Kio (15 март)

    Аз единствено не мога да разбера, защо постоянно натрапвате определението “соц архитектура”. Изобщо не смятам ,че къщите на Стефан Стефанов биха могли да се причислят към соц архитектурата, единствено може би по епохата в която са проектирани и изпълнявани (доста несполучливо). Като функционалност и обемно-пластично изграждане по никакъв начин не биха се причислили като соц. Тоя човек в бил достатъчно умен за да вземе най-доброто от нашата традиционна възрожденска архитектура и да я комбинира с една нова и модерна функция в изграждането на вътрешните пространства, която смятам че може да бъде актуална и днес.

  12. Ина (16 март)

    Аз пък не разбирам защо някои хора смятат, че “соц архитектурата” е нещо негативно. Къщите на Стефанов се причисляват към соц архитектурата именно защото са проектирани в този период, а самата соц архитектура се основава на принципите на модернизма. Затова и е актуална и днес... както между другото са актуални и много други соц сгради, за съжаление останали неразбрани.
    WhATA, продължавайте да “натрапвате” определението соц архитектура и то точно с това съдържание ;)

  13. Eli (17 март)

    Стана ми интересно къде може да е тази къща. Порових се в старите кадастрални листове, но такава къща не намерих. Там е имало едноетажни къщи, част от които са съборени. Може би е имал желанието да я построи. :))

  14. begemot (17 март)

    ина, може би са актуални само за теб и гореспоменатите стопани на този блог?

  15. Ина (17 март)

    begemot, може би приемаш думите ми твърде буквално. Актуални са принципите на мислене, самите сгради не /няма как сграда, проектирана преди 40 години да е актуална/. Но можеш ли да отречеш, че соц архитектурата се основава на модернизма, както и огромна част от съвременните сгради?

  16. begemot (29 март)

    пак повтарям, може би тези “разбирания” важат само за теб?

  17. beeasst ( 9 ноември)

    На 35 години съм. Такава къща на Редута няма, а калното пространство снимано от теб се ползваше за зимна пързалка от децата в квартала. Бях дете преди 30г………направи си изводите и успех в търсенето

  18. Диман Панчев (23 юни)

    Така се зарадвах,че се сещате за един от най-българските архитекти от миналото. Майка ми през 70 те години на миналия век,чрез жената на пр.Доросиев се запозна с него и се сдобихме с план за къща,която баща ми реализира 1980та година. в град Дупница. Поддържам я и досега,защото е едно малко бижу насред останалия градски пейзаж. Мога да ви пратя снимки. Баща ми я направи точно както професора искаше и устоя на неговите предупреждения,за “намеса“на странични хора по време на строежа,заради нестандартността си…Всички се чудеха,“защо няма плоча тук..ами..може да има още една стая.. ами защо е така отворено…Все въпроси на вкарани в капана на истинският соц.градеж с квадратните сиви къщи до болка познати..Той бе извън времето си и същевременно много,много в него.

  19. WhATA (25 юни)

    @Диман Панчев,
    Пращайте смело снимки на contacts@whata.org, любопитни сме.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории