Какво може да се направи с една къща в Казанлък със стенописи на Иван Милев

от Анета Василева, 14.11.2012 | 27 коментара

Наскоро вечерях с познати и между разговорите за Обама, за новия Джеймс Бонд и за некадърните спирки на софийското метро, едно от момичетата спомена: “Абе, имаш ли идея какво може да се направи с една наследствена къща в Казанлък със стенописи на Иван Милев? Покривът тече, но собствениците много искат да се използва за нещо, а не да се разруши, а пък живеят в София”.

Всички около масата млъкнаха.

— Сериозно, запазени стенописи на Иван Милев!

— И не е музей!

— Е, да, това е проблемът…

— Сигурно е много яка къща!

— Можеш ли да ни пратиш снимки?

После Надя прати снимки, ние всички ахнахме, а стенописите бяха класически Иван Милев като за Националната художествена галерия.


Това са стенописите от къщата, отпечатани на юбилейно издание марки

Кой е Иван Милев

Сигурно ви е попадала банкнотата от 5 лева? Е, миловидният къдрокос младеж, изобразен на нея, е Иван Милев, един от най-приказните български художници, който умира печално млад (преди да навърши 30 години) в края на 20-те години на миналия век.

А образът му е увековечен на банкнота, оказа се, благодарение на подуправителя на БНБ в края на 90-те Мартин Заимов, за което лично го поздравяваме.

Неговите змейове, кралимарковци и жетварки, изрисувани с фината декоративност на сецесиона, го правят и локален, и глобален, и емоционален и съвсем роден наш. А фактът, че е правил и стенописи, и интериор за нас беше неочаквано откритие

Къщата в Казанлък

Иван Милев умира в София, но всъщност е родом от Казанлък. Там се намира и къщата на семейство Стайнови, видни казанлъшки търговци и индустриалци.

Стайнови направили къщата в началото на 20 век. Проектант бил софийският архитект Никола Проданов, завършил гимназия във Видин, а архитектура — в Щутгарт. Някои от къщите по ул.“Оборище” в София в участъка между ул. “Проф. Асен Златаров” и Канала също са негово дело.

Та този арх. Проданов успял да направи в Казанлък чудесен сецесион, не прекалено показен, а по-скоро скромен, но с всички необходими черти за добър екземпляр от стила. Имаме и всепроникващата игра на светлината, която създава атмосфера на стълбището, и преливането на пространствата и характерните декорации, особено на вратите.


Къщата отвън


Стълбището е класически сецесион

Стенописите

През 1925 г. Михаил (Маньо) Стайнов, който наследил къщата от дядо си Стоян, поканил съгражданина си Иван Милев да изрисува и декорира едната стая. В резултат художникът не само направил стенописите, но и цялото обзавеждане на това очевидно представително помещение (вероятно салон) на първия етаж на къщата. Нещо повече, пожелал да се осигури по-голям простор на идеята му и да се раруши някоя и друга стена.

Е, оттогава къщата минава през доста перипетии, включващи настаняване на офицерски семейства след 9 септември (децата им надраскали рисунките), общински администрации и неосъществени планове за музей.


Салонът със стенописите. Мебелите по проект на Милев са изнесени и изчезнали след като настанили офицерските семейства

Именно заради тези стенописи къщата е обявена за паметник на културата през 1979 година.

След 10 ноември къщата е върната на рода Стайнови, но опитите в нея да просъществува Балкански културен център (под наем) се провалят през виденовата зима.

Търси се

И да се върнем на въпроса от заглавието. Какво може да се направи с една къща в Казанлък със стенописи от един от най-яките ни деко-художници?

Музей на Иван Милев? Кафене към художественото училище в Казанлък? Казанлъшки вариант на софийската Червена къща? Казанлъшки вариант на пловдивското Artnewscafe?

***

По идея на: Надя. Информация за историята на къщата: Михаил Стайнов. Снимки: Александър Стайнов

Коментари

  1. Петя (14 ноември)

    много бих искала да видя тези изчезнали мебели….

  2. градинко (14 ноември)

    само не и музей, освен ако не искате да ги пазите недокоснати от човешки очи. нещо с напитки и култура — като другите ви идеи

  3. б (14 ноември)

    къща за стипендиянти, ученици от художественото училище и други училища, лятно училище, уъркшопи, семинари, майсторски клас у а..ще е готино ако някой наистина може да поживява в къщата за известно време…не само транзит да се минава.

  4. Илиана (14 ноември)

    Къщата е направо страхотна! много вдъхновяваща архитектура и стенописи!!! Според мен един център за дизайн, занаяти и изкуство заедно с библиотека на тези теми би било най-удачно…може би и био кафене/ресторант би помогнало за издръжката на мястото! Къщата е истински паметник на културата.
    С удоволствие бих помогнала с каквото мога ако имате нужда!
    Илиана

  5. Клим (15 ноември)

    нещо подобно на кафене “Ромео и Жулиета” в Бургас. Кафене/книжарница, място за представяне на книги, изложби и др културни мероприятия..

  6. Явор (15 ноември)

    Това не трябва да бъде само място за гледане, а и за създаване. Осъзнавам, че в Казанлък надали има достатъчно “фриленсъри” за да напълнят нещо като Бетахаус или Сохо, но със сигурност трябва да има поне една coworking стая. Кафето също е добра идея. Според мен би било грешка директното обвързване с институция – нека се оформи пространството, а после може, например, да се даде достъп до него за ученици от художественото, но при определени условия за да не се превърне къщата в място за висене между часовете. Смятам, че това място има потенциал да тане един само издържащ се център.

  7. Йоана (15 ноември)

    Любимата ми картина на Иван Милев е “Ахинора”…Българката…типични национални елементи…тъй като къщата все пак е частна собственост предназначението на къщата трябва да се съобрази с интересите на собствениците и факта, че Иван Милев е бил техен приятел…така каквото и да се направи ще бъде истинско и привлича, защото всяко нещо направено с любов е притегателно :)…На мен ми харесва идеята на Клим….бих добавила, че може да се организират различни ателиета или пленери с международно участие на всякакви теми от изкуството – фотография, музика, текстил, театър…но трябва да от сърце!!!

  8. Стас (15 ноември)

    Залата на първия етаж е страхотна за радостни обреди – сватби и др.п., може да се включи в асортимента от услуги, защото стилът и атмосферата са неповторими и създават усещане за над-ежедневно преживяване.

  9. Тодор (15 ноември)

    Много ни е устойчив манталитета… Представете си зимна вечер някъде в Браила. Седят едни хъшове, пият и си мислят какво трябва да се направи със султана в Истанбул…
    Решенията, както повечето предложени в последвалите коментари са оригинални, недообмислени и в крайна сметка без резултат.

    А света, поне в архитектурния случай, отдавна знае какво трябва да се направи – отворен конкурс, дори и без награди, освен възлагането на проектиране. разбира се – трябва да се предостави информация – актуално състояние, проблеми, патологии и пр.
    Ако Надя(?!) иска да е сериозен инвеститор, нека не се пробва да използва идеите на колегите ни “на маса”. Резултатът ще е сходен с представлението в Браила – много шум за нищо.

    С възлагането на сериозно предпроектно проучване на What-a за създаването на конкурсното задание и техните интереси могат да бъдат финансово защитени.
    Въобще никак няма да е лошо в тази толкова европейска къща някой да прояви европейско поведение.
    Поздрав.

  10. Галя Георгиева (15 ноември)

    Красива къща – гордост и отговорност. :) Първо бих желала да посъветвам собствениците да вземат мерки и да стегнат покрива, докато решават функционалната съдба на къщата, което в повечето случаи отнема и време. Не разбрах, защо са се отказали от плановете си за културен център – за щастие Виденовата зима е зад гърба ни, а за да се случват нещата, се иска постоянство. Мнението ми се припокрива с Явор за обвързването с институциите – да бъдем реалисти – ако има интерес, ще има резултати. Според мен къщата е ценна най-вече в локален и национален смисъл – за съжаление не смятам, че има потенциал да усвои по-мащабни проекти, въпреки че всичко е постижимо с правилния поглед и подход. Все пак, ако собствениците действително искат къщата да работи, нека заложат на постижимото като начало – има достатъчно добри идеи в коментарите дотук. Доколкото разбирам, целта е да я дават под наем, така че ако им е трудно да я реализират като заведение за хранене или преспиване, защо не я предоставят за ползване за различни събития на учебни заведения, езикови, музикални, театрални школи, галерии, музейни експозиции, прочие? Арт къща със своя история и свързана с историята на града. За стенописите е важно да се знае, че трябва да се съхраняват със специален режим, каквато и употребата на сградата. Успех и да видим резултати. :)

  11. Виолета (15 ноември)

    Аз честно да ви кажа бих си живяла в тази къща!!! Учудвам се, че собствениците не искат…може би са много!
    Според мен най-доброто решение е да се пусне една анкета на казанлъчанлии или както се казват живущите в Казанлък, за да се разбере какво им липсва! Идеите за арт къща, био кафе, пространство за изложби, театри, кръжоци и какво ли още не са супер, но дали това искат местните и дали е това което им липсва?
    Успех с начинанието и запазването на къщата със стенописите!

  12. Кавръков (15 ноември)

    Преди да се мисли, какво да се настани в тази уникална къща – кафене, друго питейно заведение, културен център др. подобни, ще е най-добре да се обяви за културна и архитектурна ценност. Убеден съм, че частни сгради със стенописи по стените на стаите не са често срещани. По-скоро са инцидент.

  13. Галя (17 ноември)

    Евалла Тодоре!
    Аман от приказки на (блог) маса, трябват здравомислещи хора – по възможност много, яко задание и бизнес план като част от конкурса. Иначе всички идеи са добри и изключително еднакво несериозни.
    Успех.

  14. анастасия (17 ноември)

    Търси се решение как една красива сграда в Казанлък да бъде запазена. Затова първата разумна стъпка е: тази сграда да бъде показана на възможно широк кръг хора/от архитектурното съсловие ,както и от други среди/, с цел да бъде събуден интерес към нея. Иначе ,ясно е ,че за реализирането на един проект са необходими не само добри идеи и мнения , но и ПАРИ , а после… по процедурата!
    Поздравления за Надя и Анета за ентусиазма да направят тази първа стъпка!Това е правилния подход!

  15. Николай Василев (17 ноември)

    Разбрах, че първият етаж на къщата бил кръчма. Братовчед ми, който живее в Казанлък, току що ми писа… :(

  16. Акад (17 ноември)

    @ Николай Василев: Братовчед ти май да е от Карлово! :))
    Въпросната къща никога не е била заведение, нито дори съседните на нея.

  17. Галя Георгиева (23 ноември)

    Галя и Тодор, защо е необходимо да се нападат коментарите на останалите хора, за да се изразят “различни” такива? Всички коментираме тук с идеята да бъдем полезни. Истината е, че мненията и идеите на никой от нас няма как действително да придобият полза, ако самите собственици не предприемат действията, които са нужни или счетат за необходими. Затова им пожелаваме успех и ако щеш ги ангажираме с очаквания. ;)

  18. Михаил (23 ноември)

    Включвам се в дискусията от позицията на един от собствениците на къщата, станал собственик, както и останалите съсобственици, без каквото и да било намерение и усилие, а просто по наследство. Въпросът от заглавието на материала беше “Какво може да се направи…”, а след като намерим отговор на “какво” ще пристъпим към “как” и т.н. Къщата е със статут на Архитектурен паметник на културата от местно значение и Художествен паметник на културата от национално значение. В това си качество тя беше и частна собственост и общинска собственост. На въпроса “какво” трябва да се отговори на първо място трябва да се отчита факта, че стенописите на Големия Иван Милев трябва да се съхранят и да бъдат достъпни за интересуващите се от тях. През 1979 г. къщата беше отчуждена с цел да се експонират стенописите и да се направи музей занаятите, електрификацията и развитието на текстилната промишленост в града, тъй като собствениците са били много свързани с тези сектори. Идеята не беше осъществена, в къщата просто беше настанена общинската административна служба по култура. Достъпът до стенописите в условията на общинска собственост беше по-затруднен отколкото преди отчуждаването, защото баба ни беше готова по всяко време да отвори, да покаже стенописите, да разкаже историята около създаването им. Преди се полагаха своевременни грижи за къщата, а когато ни се възстанови собствеността я получихме от общината с течове от покрива и от комините, разбити ел.контакти и ужасни грозни ел.табла на всички етажи. Описвам това , за да обясня защо не съм склонен да отдадем безусловно къщата на някоя институцуя, която да поеме по-нататъшните грижи, а включително и с ваша помощ да нямерим решение: дали да развием в къщата музейна експозиция и някакъв културен център (клуб на художници, архитекти, инженери, …, като потърсим финансиране по някоя програма или спонсор; или да я предоставим под наем на организация с подобна насоченост/дейност под условие за подобавищи грижи за къщата и стенописите; или да я ползваме само за лични нужди и стопанисваме доколкото можем със свои сили, като обявим дни през годината, когато стенописите могат да бъдат разглеждани свободно; или някаква друга по-подходяща форма. Извинявам се за дългия коментар

  19. Мони (20 февруари)

    И накрая какво стана с къщата?

  20. Добрин (22 януари)

    Привет, @Михаил! Аз съм студен по архитектура 5 курс в УАСГ, София, към катедра “История и теория на архитектурата. Следващия семестър на мен и моите колеги предстои проект по дисциплината реставрация. От катедрата ни беше предоставена възможността сами да подберем задачи, които са ни интересни. Аз намирам Стайновата къща за изключително интересна както като архитектурна ценност, така и поради страхотните стенописи на Иван Милев. Поради тази причина бих искал да я разработя в моя учебен проект следващия семестър. Смятам, че ако тя бъде предложена, като задача към катедрата, към нея ще има огромен интерес и други мои колеги също биха я разработвали.
    Та въпроса ми е дали имате интерес да видите идеите на бъдещи български архитекти за това “Какво може да се направи с една къща в Казанлък със стенописи на Иван Милев”. Ако е така от катедрата ни бяха поставени 2 условия при избора на обект. Първо той да е недвижима културна ценност (или културен паметник по старо му) и второ да има осигурен достъп до него. Това се налага тъй като работата по реставрация е свързана с многократни посещения на място за направата на архитектурно заснемане на къщата и допълнителни изследвания. Ако имате интерес моля Ви свържете се с мен в най-кратък срок, тъй като подбора на задачи трябва да стане преди началото на следващия семестър.
    e-mail: dobrin_zzz@abv.bg

  21. Михаил (30 януари)

    Здравей Добрин, отговарям ти на е-адреса.

  22. Стелиян Славов (25 май)

    Здравейте,
    4 години по-късно от публикуването на Вашата статия, с радост можем да съобщим, че в Стоян Стайновата къща ще се осъществи културно-просветния проект “Родови Нишки”.
    От името на “Вихъръ” – простраство за Култура и Изкуство Ви благодаря за тази публикация, тъй като тя и коментарите под нея ни насочиха към връзката с Михаил Стайнов. Той е прекрасен човек, който безусловно подкрепи идеите ни!

    Бъдете здрави в ум и сърце!

  23. Редактор (28 май)

    Много се радвам, че една очевидно ценна къща няма да бъде оставена да се саморазруши или, още по-зле, да бъде разрушена. Още повече ме радва фактът, че очевидно насоката на развитие на дома ще бъде патриотична. Но, моля Ви, нека няма правописни грешки в името на проекта на български! От сърце Ви моля, изпишете “Родови нишки” на български, а не на английски, както е в момента! А ако го направите, аз ще имам грижата да посетя мястото, а и да водя (добре подбрани) хора в него.

  24. Цвета (28 май)

    Къщата е страхотна, а Иван Милев е ненадминат. Определено това място би могло да бъде културно средище, нещо като някогашния Таралеж в Търново или Червената къща в София. Място, където да се правят изложби, да се прожектират филми, да се правят семинари, кръгли маси и пр. Защо не и да пребивават художници – пленери или резиденции; писатели, преводачи……

  25. Директория.бг ( 1 юни)

    Ето и едно интересно събитие, организирано в къщата:

    Уникална изложба на автентични носии сред стенописите на Иван Милев
    www.kazanlak.com/new…

  26. Надя Ченгелиева ( 9 юни)

    Искам да благодаря на Анета, която преди 4 години с тази публикация (по моя идея), със силата на нейното слово и от трибуната на WhATA, събуди широк интерес, даде гласност и помогна да достигнем до контакти с млади ентусиазирани хора, които вдъхнаха нов живот в Стайновата къща.
    Добрин и Стелиян, благодаря и на вас, че ни намерихте!
    За една седмица Стайновата къща се превърна в Музей на народната носия, събитието, за което къщата отвори врати, беше не просто поредния “ивент” от програмата на Фестивала на розата, а се превърна наистина в СЪБИТИЕ за града. Посетителите бяха очаровани, тръгваха си със светещи очи и заразени с усмивка. Имаше чужденци, официални лица, хора от цяла България, идваха с любопитство, тръгваха си с възторг. Питаха за още, оставиха си душата, написаха десетки мнения и благодарности в книгата на входа. Беше фантастично изживяване, Стайновата къща пееше, грееше, пулсираше.
    Съчетанието на различните изкуства представляваше уникална симбиоза – от една страна къщата като архитектурен паметник и интериорът със стенописите; от друга страна колорита на народните носии и ритъма на песните, които огласяха всичко това; напластяваше се наслада за всички сетива.
    Ани, запалихме искрата!
    Благодаря!

  27. Надя Ченгелиева ( 9 юни)

    P.S. И добре, че беше Михаил Стайнов, който подкрепи всичко това, подаде ръка първо на Добрин, после и на (групата на) Стелиян, работи заедно с тях сега, както е работил във всичките години досега за каузата, с търпение, упорство, щедрост.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории