Каква я мислихме, каква стана: Блокове в Младост

от Жана Стоилова, 27.04.2009 | 14 коментара

В рубриката “Каква я мислихме, каква стана” ще разказваме как се променят проектите, когато станат реални сгради и се населят с хора. Преди няколко месеца писахме за един жилищен експеримент от 87-ма и оттам дойде идеята за отделна рубрика.

***

В началото на 80-те, на кръстовището на бул. Цариградско шосе (тогава бул. Ленин) и бул. Ал. Малинов (тогава бул. Людмила Живкова) се построяват група ниски и високи жилищни блокове.

“Каква я мислихме...”

Историята на проекта и на осъществяването му са публикувани в сп. Архитектура, бр. 4-5 от 1988 година.


Tака са изглеждали жилищните блокове при построяването им в началото на 80-те. Автор на проекта е арх. Тодор Дилов. Във високите блокове са разположени много на брой малки апартаменти, а в ниските преобладават зоните с магазини, сладкарници и други обществени функции

Идеята е била да се построят много на брой малки жилища, които временно да се предоставят на нуждаещи се млади семейства.

Когато жилищния проблем в София бъде решен (очаквало се е това да се случи в най-скоро време) и на въпросните семейства бъдат осигурени нормални жилища, тези блокове е трябвало да се превърнат в апартаментни хотели. Напълно подходящо — на входа на столицата от летището и от вътрешността на страната.

По проект организацията на блоковете напомня на студенските общежития — има портиерски жилища, общи перални, общи дневни, занимални, клубове по интереси.

Възможно е тези големи общи пространства да са проектирани не толкова за да обслужват младите семейства, а за да може трансформацията на жилищните блокове в хотели да е по-лесна.

От друга страна, загадка е наличието на толкова тераси — дълбоките лоджии на високите блокове и огромите тераси на ниските не са логични за сгради, които в крайна сметка трябва да станат хотели.


Според автора големите лоджии интерпретират чардака в традиционната българска архитектура. Защо обаче са необходими чардаци на сграда, която в бъдеще ще става хотел?

... каква стана

Проектът е изменен още по време на строителството — занималните са станали магазини, част от паркингите не са построени, друга част са станали складове. В апартаментите са настанени не точно млади и нуждаещи се семейства, а най-различни обитатели.

В крайна сметка идеята високите сгради да станат хотели не е осъществена. Сигурно е така, защото и жилищният проблем в София още не е решен.

В кавартала обаче от няколко години има хотел, горд представител на архитектурата на бума, съобразен единствено с пазарната логика и вкуса на инвеститора.


Новият хотел на фона на комплекса соц блокове

В обществени дискусии преди построяването му хората се притесняват, че новата сграда ще ги засенчва, а проектантът на блоковете алармира, че ще се компрометира композицията му.

Новият хотел не се съобразява с мнението на нито една от групите.

Иронията е, че колкото и да изглежда различна от соц блоковете и тотално чужда на заобикалящата я среда, всъщност новата сграда изпълнява първоначалния замисъл на архитектите от края на 70-те — на това място да има хотел.

Коментари

  1. И.Е. Станков (27 април)

    “...съобразен единствено с пазарната логика и вкуса на инвеститора.” А и с това клоко са получили отговорните лица в Софийска община, че да го разрешат.

    Колкото пъти мина покрай “Метрополитън” (слава Богу, мноого радко), толкова пъти ми пада ченето от разположението му. Външният му вид не коментирам, но да се сложи такава огромна сграда там... Просто нямам думи.......

  2. mok (27 април)

    Въпросният хотел взе строително разрешение след като беше построен. Луди пари са хвърчали, защото мястото е много апетитно (на идване от летището), а с построяването му грубо се нарушава ЗУТ, а именно чл. 32, ал. 1 (Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради) и ал. 2 (Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради).
    Поредното безумие в столицата, да се надяваме, че оттук нататък ще има по-малко такива изцепки...

  3. kyky (27 април)

    Интересно как в оригиналния проект са изглеждали входовете на подземните паркинги под ниските блокове. Сега това са някакви огромни бетонени пространства заемащи цялото междублоково пространство, а ако бяха просто покрити с една плоча и затворени щяха да са истински подземен паркинг.
    Не знам дали са слухове, но преди години се говореше, че са замервали единия блок (най-десния на снимките) и имало опасност от срутване. Едната асансьорна шахта е запълнена с бетон. Ако там има нещо с геологията можем да се надяваме, че природата няма да подмине и мутробарочеца небрежно кацнал на завоя.

  4. nname (27 април)

    каква ирония на съдбата :)

    ходил съм по тия блокове и мислех, че са бивши общежития. влизането и излизането с кола до ден днешен не е организирано по разумен начин, ако не си оттам се въртиш като пумпал

  5. Creator (28 април)

    Соц. архитектурата на жилищата наред с всички предимства има един основен недостатък който новата архитектура за съжаление наследи – балкони на килограм за да докараме пластика :( .За Метрополитън не ми се говори – нито в хоризонтално ,нито във вертикално отношение съвпада с околните сгради -уникална градоустройствена “серня”.Фасадата няма такава тривиална тъпащина.Много обичам като мина покрай него злобно да отбелязвам ,че няма един посетител :).Надявам се след 4-5 години да западне и да го бутнат или преустроят.

  6. Надежда Сиракова (11 март)

    Имам приятели, които до скоро бяха” младо” семейство и първото им собствено жилище беше именно в един от високите блокове от снимката. Този най- близо до булеварда.
    Вече не са младо семейство, и слава Богу, не живеят там.
    Но думата ми е за друго. На техния балкон, тип дълбока лоджия, си бяха направили страхотен бар (!!!), с изглед към летището (от висотата на 20-ия етаж) и Стара планина.
    Много приятни летни вечери сме изкарвали там, с откривания и закривания на поредния “балконски” сезон както си му е реда.
    Пространството беше страхотно “барнато” с огромни винилови плакати, специално правени за там, абе въобще беше чудно!

  7. захари потър (17 май)

    А дано паднат в близкото бъдеще.com

  8. Salvador (13 февруари)

    Типично за соц-а.Група “вертикални села”.Не знаех,че са ги смятали за хотели,а това обяснява и разположението,и формата им.
    За терасите…аналогията с възрожденските къщи и най-малкото неиздържана логически.В такава сграда една голяма тераса е “енергиен вампир”-зимата изсмуква топлината от цялата плоча.

  9. Кольо ( 1 февруари)

    Надежда, защо пък “слава богу не са там”? Точно от твоя разказ звучи много яко да живееш там.

    Големите тераси звучат като интересен експеримент. Не са нещо често срещано у нас. Може в крайна сметка да е бил неуспешен експеримент, но като отида на гости в Гърция винаги им завиждам на техните апартаменти с огромни тераси. Може и архитекта това да го човъркало, ех…

  10. Георги К. (18 март)

    защо да стават “хотели” високите блокове ?не е нужно то си има хотели за тая работа !

  11. Izrodka ( 6 март)

    Филм на Студия за научно-популярни и документални филми “Време”

    www.youtube.com/watc…

    Мисля, че ще отговори на много въпроси : )

  12. Ира ( 2 май)

    Филмът е супер!

  13. пфф (24 август)

    Винаги съм се чудела на тия грозотии като мина покрай тях и как изобщо някой ще реши да живее на точно това ужасно място, в точно такава ужасно грозна, а явно и тясна вътре сграда и то на тооолкова високо?! А то обитателите им е дадено даром затова и са там…така е – на харизан кон зъбите не се гледат! Само че не знам архитектът им как изобщо може да претендира за някакъв естетически вид на тази “композиция”. Разположението на Метрополитън е мега тъпо, но каквото и да се сложи около тия блокове единствено то може да бъде загрозено и засенчено от съседството с тях – не те от него. А да не кажа с приятели как сме се шегували, че тоя модел имат форма на *** :D :D :D

  14. Добрина Желева-Мартинс (29 ноември)

    Малко инфо и от мен:
    Пунктовите сгради са проектирани за жилища за млади семейства без деца, което не означава хотели. Терасовидните блокове обратно – са с големи апартаменти и съответни разкошни тераси. Проектантът на пунктовите сгради – Дилов, на едно от биеналетата в София получи международна награда, мисля че беше екскурзия до Мачу Пикчу, което означава че е оценен високо. Те се харесваха и от колегията. Ансамбълът от високи пунктови и ниски терасовидни блокове, с богато обществено обслужване, на входа на София, край Цариградско шосе и от аерогара София, се смяташе за положително явление. Хотел Метрополитън е тип пасажирски хотел, посторен по време на “демокрацията” напълно неправомерно и неудачно. Неговото безпардонно вмъкване предизвика остри критики в професионалния печат. Но…вече е пълно с подобни недоразумения в София.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории