Как архитект обяснява проекта си в романтична комедия

от Жана Стоилова, 20.04.2010 | 11 коментара

През уикенда гледах филма It’s complicated — развлекателна комедия, много добра за събота следобед. Сюжетът няма общо с архитектурата, но пък един от главните герои Адам (Стив Мартин) е архитект, нает да построи пристройка на къщата на главната героиня Джейн (Мерил Стрийп).

Архитектът

Винаги ми е било много интересно, как хорaта (или в случая холивудските сценаристи) си представят архитектите. Този се оказа леко смотан, чувствителен, нямаше нито един дизайнерски предмет (обикновено по филмите архитектите имат поне някой Мас на бюрото), но все пак се обличаше предимно в черно и накрая спечели момичето (Мерил Стрийп имам предвид).

Презентацията

Някъде между репликите на основното действие се промъкна и процесът на проектиране на къщата или по-скоро на нейното представяне на клиента. Лошото в архитектурата е, че за клиентите е трудно да си представят нещата и когато накрая ги видят готови, ако не им харесват, е късно за промени. Затова презентацията е важна.

Във филма клиентката е написала на архитекта 47 мейла, за да обясни какво точно иска, после той показва чертежи, тя нанася корекции и накрая се виждат на мястото на бъдещата къща и там, с колчета и цветни ленти, са очертани контурите на сградата. Има го мястото на кухненската маса и две високи стълби — когато се качиш разбираш какво ще се вижда от леглото ти в спалнята на втория етаж.

Страхотна презентация:


Клиентката и архитектът обсъждат чертежите.


С цветни ленти са “построени” всички помещения на къщата.


Архитектът разказва идеята си, вървейки по коридора.


Отваря вратата на кухнята.


Клиентката може да “седне” на масата.


Да се качи на втория етаж.


И да види гледката от леглото си.

Отвъд чертежите и картинките

Традиционно къщи се презентират с чертеж и 3D модел. От тях клиентите разбират колко сантиметра ще има между трапезарната маса и дивана и как ще изглежда къщата отвън.

А за това, че пространството ще им бъде точно по мярка, трябва да се доверят на думата на архитекта.

Замислих се, че ако аз съм клиент, не разбирам много от чертежи и някой трябва да ми разкаже как ще изглежда бъдещия ми дом, ще предпочета начина на архитекта Адам от филма.

А като архитект ми се струва, че такава презентация спестява доста часове работа пред монитора и куп недоразумения, когато реалната къща се различава от излъсканото 3D.

Ние мислим да пробваме.

А вие как си представяте презентацията на вашата къща?

Коментари

  1. --- (20 април)

    когато работех в мебелна къща обичахме с колегите да рисуваме с цветни тебешири по замазката и шпакловката на празните още жилища за да си представят клиентите защо не им трябва още едно извито шкафче :) добра работа вършат и празните кашони от перални, стиропорени уплътнения или накрая просто застопорена ролетка :)

  2. Мая (20 април)

    Аз съм от другата страна на барикадата – бъдещ клиент на някой архитект. Мечтая си за бяла спретната къщурка с лавандула и люляк отпред :)
    По темата: никога не съм харесвала 3D моделите… Изглеждат някак стерилно и в същото време претрупано. Ако мога някой ден да избирам бих предпочела един чертеж и една ей такава презентация като тази!!! И определено ми е в пъти по-лесно да се ориентирам в един чертеж отколкото в един 3D модел, който така или иначе няма да има много общо с това как ще изглежда къщата накрая…
    П.П. Метода с цветните тебешири и кашоните също не е за изхвърляне :D

  3. Creator (20 април)

    Преди доста години по един проект за къщички инвеститора накара геодезист да трасира с лента местата на къщите.От тогава имам опит – такъв род презентация е нож с две остриета клонящ към негативния смисъл.Причината е много проста – обектите ще имат три измерения и пространство(така характерно за архитектурата),а няма да са някви ленти по поляната.В този смисъл такава презентация заблуждава адски много ,макари да дава известно чувство за реален мащаб.Накрая готовите къщи хич не изглеждаха с параметрите на лентите които трасирахме.Виж метода с кашоните и ролетката не бях се сещал – той наистина мисля има хляб в него.

  4. martinangelov (20 април)

    Простичко и готино е да! Това не изключва 3д презентацията, колкото повече представи за пространството толкова по-добре. В бъдеще сигурно ще станат още по-интуитивни презентациите от сорта на Google Street View www.google.com/intl/…

  5. Ана (21 април)

    Според мен всеки проект е експеримент с пространството и дори архитектът, който работи с чертежи и сам строи тримерните модели, не може да гарантира какъв ще е крайният резултат. Всяка презентация носи известен информативен елемент, но подобни “възстановки” на проекта могат да бъдат точно толкова объркващи, колкото и един чертеж, 3D модел или ръчна скица. В крайна сметка, клиентът просто трябва да се довери на добрия стар архитект и да се примири, че накрая ще бъде изненадан (приятно или не съвсем).

  6. --- (21 април)

    Най-симпатичните филмови герои архитекти за мен са Крис Айзък в “Малкия Буда”, Иван Андонов в “Отклонение” и Мишел Пфайфър в “ Един прекрасен ден”. Някой да подскаже… На Стив Мартин това му е втората архитектурна роля, в един по-стар филм Голди Хоун го направи труден за рисуване :)

  7. ники (21 април)

    в Танго за трима – Матю Пери беше забавен архитект :)

  8. bLogHouse (22 април)

    в нехронологичен ред:
    Брайън Денехи в The Belly of an Architect
    Чарлз Бронсън в Death Wish
    Киану Рийвз в The Lake House
    Кевин Клайн в Life as a House
    Адам Сандлър в Click
    Джоузеф Гордън Левит в 500 Days of Summer
    Ууди Харелсън в Indecent Proposal
    Ричърд Гиър в Intersection
    Люк Уилсън в My Super Ex-Girlfriend
    Пол Нюмън в The Towering Inferno (Ад под небето)
    Том Ханкс в Sleepless in Seattle
    Вирджиния Мадсен в Firewall
    и накрая моя фаворит – Джейсън Алекзандър като Джордж Костанза в сериала Seinfeld, който се представяше за архитект без да бъде такъв (както много колеги между другото)

  9. невена (24 април)

    защо “реалната къща се различава от излъсканото 3D” ?
    според мен вината е в проектирането; не са били предвидени редица особенности, които са “изкочили” в последствие при реалния строеж.
    големият плюс на един три-измерен проект е, че можеш да видиш в детайли още в началото какви проблеми биха могли да възникнат / често излизат неща, които при дву-измерните чертежи остават скрити / ; и колкото по-добре архитектът или дизайнерът си е свършил работата преди да представи 3D-то на клиента, толкова по-малки разминавания има в последсвие.
    съответно и клиента не е разочарован.
    ако не сте го измислили както трябва, нито колчета ,нито кашони ще помогнат; а филмът е супер :))

  10. Boat_house (27 април)

    Очертаването на основите/цокъла е много подвеждащо за обикновените хора – неархитекти (които не са и искали да са архитекти). Така есента една къщичка я дигнахме с един етаж по-висока, щото изглеждаше тесничко и притеснено на кота 0, а после като сложихме покрива заприлича на нещо средно между гръцки храм(заради двускатния покрив на съпруга ми, който уби модернизЪМА) и кутия за обувки, а и се оказа, че кота 0 е достатъчно като площ. Аз по-практично нещо от модела в 3d, в който можеш да се разхождаш не мога да си представя. Фасадата си с 3d я правим първо. По-евтино излиза и ефективно. А и приятелите ни Архитекти решиха, че трябва да се намесят.

  11. Дянко Дянов (31 май)

    Аз винаги съм използвал обеми в практическото представяне пред клиента. Когато правихме преустройство на едностаен апартамент в тристаен, напълнихме цялата стая с кашони. Клиентът по-лесно се ориентира и е по спокоен. Разбира се преди това съм проиграл на листа дали идеята работи. Самият аз използвам макети и обеми, за да си помагам, дори в офиса. По-бързо е и по лесно. И Франк Гери го прави. Но все пак без 3D …

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории