От последните 10 дни: Източни пиеси, къщи в Аржентина и Лондон

от Жана Стоилова, 28.10.2009 | 7 коментара

Напоследък рубриката “От последните 10 дни” стана доста нередовна за сметка на по-публицистични и по-софийски теми. Но ето я и новата ни селекция:

Източни пиеси

За това, че филмът “Източни пиеси“ е хубав, кинокритиците говорят от лятото. И на нас ни хареса.

И още повече ни хареса, че градът не е фон, а участник. Видяхме София точно като героите от филма — объркана, некрасива, неподдържана и много симпатична, защото показва собствен характер.

Има си периферия с анонимни панелки, център със стари, разпадащи се кооперации, а с новите квартали скоро ще стигнем до Пловдив.

Замислихме се различни ли са хората, които живеят в периферията от тези, които живеят в центъра? И може ли архитектурата на мястото, където живееш, да повлияе на това какъв си?

Къщата над потока

Къщата над потока си заслужава дори пътуване до Аржентина. Страхотен модернизъм.

Проектирана е от аржентинския архитект Amanaco Williams през 1942 година за баща му, известен композитор.

Къщата премоства потока, минаващ през имота, с внушителна арка. Материалът е бетон, който е бил химически обработен, за да не се налага използването на обшивки или мазилки.

Архитектът е проектирал в детайли и интериора — вратите, лампериите и повечето мебели . Ето една анимация как е изглеждал той:

В момента къщата, уви, е изоставена.

Лондонски къщи, отворени за дизайн-кибици

И накрая нещо по-старо от 10 дни, но доста поучително.

На 19 и 20 септември в Лондон за поредна година едни от най-добрите (и не толкова популярни) сгради в града са били отворени за посетители, напълно безплатно. Целта на събитието е добрият дизайн и архитектура да стигнат до повече хора. Инициативата се нарича Open House и включва както обществени сгради, така и частни (!) къщи.


Една от избраните лондонски къщи

В резултат се е получила една много полезна карта с 30 добри лондонски сгради.

Бихме си пожелали подобна инициатива и в София, но ни е трудно да се сетим за достатъчно сгради, които си заслужават.

В кои къщи винаги ви се е искало да надникнете?

Коментари

  1. cx (28 октомври)

    “Различни ли са хората, които живеят в периферията от тези, които живеят в центъра? Може ли архитектурата на мястото, където живееш, да повлияе на това какъв си?”

    Това са много хубави въпроси, и аз открай време си ги задавам :)

  2. shamans (28 октомври)

    Със сигурност околната среда оказва някакво влияние върху възприятията. Най-малкото аз като живееща в Лозенец се чувствам като изоставена ако попадна в Люлин, защото пространствата са ми огромни там. А ако се окажа няколко дена на такова място вече не ги възприемам чак толкова потискащи. Сигурна съм че влияе помного мънички начини, които накрая правят някаква по-съществена разлика.

  3. един носталгик (28 октомври)

    Искало ми се е да надникна в къщата на Фингов от предния пост за трите къщи, каквато възможност имаше при бившите собственици.

    Съвсем до скоро интериорът – мисля, също проектиран от самия Фингов – е бил добре запазен. Филмът “Дзифт” е сниман там!

    Четох в един друг блог, че сега интериорът е опустошен и като минавам покрай къщата на “Шипка” ми изглежда да е така. Оцеляло сто години и съсипано сега!

    Остава да тежи на съвестта на сегашните собственици и дано “намеренията” им за сградата да не се реализират.

  4. ева (28 октомври)

    двамата братя пред бивша поляна ‘много готино е станало тук’... този филм ще се окаже архитектурен. дори се занимава и с бума... яко

  5. Цветомир (28 октомври)

    Отново сте забъркали хубав коктейл! Удоволствие е за мен:)
    Филмът, той ще се гледа и след години, защото е истински, искрен и носи времето, в което е направен. И аз го гледах! Сетих се за старите български филм “С деца на море”-сниман в Несебър и Слънчев бряг, “Дами канят” снимат в Асеновград. Всякаш и този филм по такъв хубав начин представя своето време и своя град – София. С интерес очаквам герой в някой бъдещ бг филм, аналог на “Студентката от класа на Стефан Данаилов”, култова е! (Май доста негови студенти натрупаха стаж с това ‘уточнение’.) Имам и предложение за името на героя: “ Студент от УАСГ-ето, 3-ти курс, на трудов договор, мога да започна със заплата 1700 лв., вече имам построени няколко кооперации “ :) малко дълго стана но може да се поизчисти от сценаристите:)

  6. el (29 октомври)

    “Може ли архитектурата на мястото, където живееш, да повлияе на това какъв си?”
    Като го прочетох и си спомних стара случка от уроците по рисуване – някога Емил Попов ни бе накарал да напишем есе защо искаме да станем архитекти. Един младеж бе формулирал отговора си по точки, от които последната и абсолютно достатъчна причина бе: “Живея в Дружба” ...
    та отговора на въпроса ви е че архитектурта не само може, но и задължително го прави и това е основно нейно своиство мисля!

  7. Кристина (29 октомври)

    “В кои къщи винаги ви се е искало да надникнете?”
    В къщата с главата на Шипка и в Турското посолство до университета (или е резиденция само? не знам...) Интересно ми е каква е била сградата преди и кой е живял там.

Коментирай

  1. То е за защита от спам и ако го виждаш, нещо не е наред с браузъра ти

Категории