Днес луксът в обитаването все повече се обвързва с лукса да “притежаваш” качествена околна среда — дърво пред прозореца, къща на покрива на небостъргач или пък овощна градина в центъра на Манхатън. Защо не и “зелена” офис сграда, при която няколко екологични трика, рециклирани настилки и 2-3 слънчеви панела опрощават доста предприемачески грехове.

Оказва се, че обозначаването на едно инвестиционно намерение като “еко” е хитър маркетингов трик, който спечелва на твоя страна тълпи от симпатични и бъбриви защитници на околната среда. И прерязва в зародиш всички критики, че сградата евентуално е неестетична, безинтересна, несъобразена с околната среда и просто поредния “да забогатеем бързо” проект.

Интересна статия по темата в BLDGBLOG и съпътстващо интервю с японския архитект и урбанист Джефри Инаба за екологичната мода в архитектурата или защо днес т.нар. зелени градове приличат на осемдесетарски голф курорти.

Идеално подготвително четиво какво предстои на България след модата на комплексите от затворен тип и евтиното ски и морско курортно строителство.