Почти всяка сутрин се отбивам в един малък плод-зеленчук на ъгъла на Шишман и Славянска. Собствениците са симпатична възрастна двойка, които никога не гледат лошо и обичат да пожелават приятен ден.

Преди няколко дни сложих на кантара 2-3 ябълки, жената ми ги претегли, аз автоматично казах “Без торбичка, моля” и заизмъквах пазарската чанта.

Жената обаче се усмихна широко, показа някакви червени найлонови торбички в ъгъла и триумфално заяви “И нашите вече са екологични, разграждат се. Много хора като вас ми отказват торбички и ние ги сменихме”. Тогава прочетох надписа Degralen над торбичките.

В крайна сметка торбичка не взех. Пак автоматично.

Но се замислих какво е накарало възрастната продавачка да смени стандартните опаковки с бързоразграждащи се на фона на всеобщата любов към найлоновите торбички, която цари по цялата улица Шишман.

В диетичния магазин малко по-нагоре например обожават торбичките с всякакъв размер. Ако си купиш соленки, кисело мляко и вода, ще ти ги сложат в 3 отделни торбички и после доволно ще ги окрупнят в една хубава, голяма найлонова торба. Както и да е.

Значи все пак имало смисъл от леко позьорското и малко рекламно вадене на платнени торбички из магазини и пазари. И явно малките жестове дават резултат, ако са упорити и постоянни. А може би и еко-осъзнатата редакция на вестник Капитал наблизо е дала едно рамо.

Само ако можеше скоро да се появи и завод за преработване на отпадъци в София.