WhAT Association са архитектурна група.
За по-кратко се наричат WhATA.
А за още по-кратко — ?А.
Пишат за архитектура и раздават
архитектурни награди WhATA Awards
Бял дом край язовир Батак
от Жана Стоилова, 17.11.2010 | 19 коментара
Бързаме да се измъкнем от София, преди да я блокират заради кортежа на Путин. Пътуваме близо 2 часа — първо по магистралата, а после по живописен стръмен път с много завои. Най-накрая между върховете на две ели проблясва язoвир Батак.
Тръгнали сме да търсим хотел „Тялото”. За него разбрахме от архитектурното вестниче „Арх и Арт борса”. Снимки от хотела бяха използвани за реклама на покривни прозорци и ние се заинтригувахме. Влязохме в сайта и попаднахме на мотото на хотела:
Хотел три звезди:
една звезда за природата
една звезда за архитектурата
една звезда за стила
БГ хотел, който има идея и архитектурата е част от нея? Като да не повярваш.
А хотелът си е преживяване. Всичко в интериора е бяло: подът е от боядисана циментова замазка, стълбите са от бял мрамор, стените — боядисани с бял латекс.
Интериорът е ниско бюджетен и му личи. Мебели в обичайния смисъл на думата няма — телевизорът е поставен в ниша от гипсокартон, различна по големина и форма във всяка стая. Ролята на нощни шкафчета изпълняват блокчета от газобетон (наше предположение), боядисани в бяло. За гардероб се използва система с етажерки от IKEA.
Оказа се удобно, че няма традиционни мебели като гардероб, в който обикновено нищо не си слагаме, или тоалетка и нощни шкафчета, които по-скоро пречат.
От снимките в сайта се бяхме подготвили за много бяло. Оказа се, че в стаите има и черни акцента — текстилът и картините.
Ниша, направена от гипсокартон и изпълняваща ролята на тоалетката в повечето хотели. Тези ниши са на различна височина и с различни размери в отделните стаи.
Kоридорът към стаите със страхотна перспектива, на която помага шлицът скрито осветление и липсата на первази на вратите.
Кухнята е в помещението на ресторанта, така че виждате как ви приготвят храната. Вентилацията работи добре, няма проблем с миризмите.
Но белият интериор си има и проблеми — много си личи като се изцапа. След като веднъж влязохме с кални маратонки, си ходихме по следите през останалата част от престоя.
Някои ще кажат, че не е уютно, че е стерилно и вероятно ще са прави. На нас това ни харесва. По-скоро ни подразниха лошо изпълнените детайли.
Изборът на фасадна облицовка също не е подходящ. Вместо с изкуствен материал, имитиращ дърво, хотелът щеше да изглежда по-добре с необработена дървена обшивка, която като остарее ще се слее съвсем с околните дървета.
Хотелът отвън. Не ни хареса, че фасадната обшивка е от изкуствен материал, който имитира дърво.
Но ни хареса, че прозорците са с различна височина — където колкото е необходимо.
Докато се разхождахме покрай язовира, си блъскахме главите: „Какъв човек иска да построи такъв хотел в България”. И когато се прибрахме, говорихме със собственичката.
Попитахме я как възприемат хората този необичаен интериор. Тя напълно осъзнава, че не предлага масов продукт. Казва, че има хора, на които им харесва и идват редовно. Други — не повтарят. Но според нея това е добре — хотелът си отсява клиентите. Умно.
А как е решила хотелът ѝ да изглежда точно така? Тя ни разказа, че бялото не е било самоцел — идеята е интериорът да е само ненатрапчив фон, на който да изпъква природата навън.
Оказа се, че архитект е сестрата на собственичката и, разбира се, тя напълно ѝ се доверила.
Значи ли това, че в България липсва и минимално доверие на клиента към архитекта? Това ли е причината за лошата архитектура на хотелите от последните години?
А трябва ли сам да си построиш хотел или инвеститорът да ти е роднина, за да е резултатът добър?
Още постове? Виж най-новите, влез в архива или избери категория...
Коментари
архитект (17 ноември)
“Значи ли това, че в България липсва и минимално доверие на клиента към архитекта?”
Значи, че в България липсва уважение към архитекта и неговия труд. За повечето инвеститори архитектът е необходимото зло, което трябва да се наеме и на всичкото отгоре да му се плати.
Докато не се промени това, архитектура в България няма да има!
Алекс (17 ноември)
Супер сте си прекарали. “Дъното” е най-живописното местенце, което знам. Може би оттам идва и “Тялото”. А цялото подвижно обзавеждане е Икейско – да са живи и здрави.
Хората трябва да разберат, че за да прогресират трябва да практикуват разделението на труда. Това значи да се доверят “сляпо” на професионалиста.
trendoffice (17 ноември)
Ами – не, според мен, значи, че просто, когато си израсъл в една атмосфера с определена култура и начин на мислене, е естествено да има разбиране и доверие. Но вероятно това е идеалният случай.
Силвия (17 ноември)
Привет,
Хотелчето е доста симпатично :) Прочетох, че собствениците на практика са поискали за облицовка на фасадата “негоримо” дърво … и така са избрали алуминиев композит, който имитира дърво. Доста кофти изглеждат този тип облицовки. Сертификат за негоримост и естесвен фурнир не се постига лесно, но има. Както и да е, благо местенце и достъпни цени :)
trendclix (18 ноември)
Не ми се струва лошо. Но по повод на българските архитекти бих искал да изтъкна, че ако се огледаме за т.нар. нови (и модерни) сгради (в София имам предвид), ще видим как бездарността и липсата на вкус са издигнати в култ. А безСтилието е навсякъде. Уви! В този ред на мисли не виждам за какво уважение да говорим. В най-добрия случай става дума за неуместен copy-cat.
Georgi (18 ноември)
Привет, явно са го завършили, четох за него отзиви отпреди 1 година, които не бяха много приветливи. Нямало дори чаши в стаите. Сега как е? Бих искал да го пробвам, дали цените отговарят на посочените в сайта?
sashkow (18 ноември)
С риск да обидя гилдията ви, но да, няма особено доверие в бг архитекта и основото предизвикателство е при самите вас.
Да, инвеститорите също носят своето бреме, но те се интересуват най- вече от финансовата страна. В този смисъл бг архитекти и дизайнери носят отговорността за ужасиите по курорти и градове.
Инак за хотела – концепцията за бяло я има от години в чуждбина, въпрос е на качество и изпълнение при нас.
sculpt (18 ноември)
имали са желание хората ама пак едно квазимодо се е получило с куп недомислия като се почне от избора на материали растерите им пропорциите им комините(не ми казвайте че е нарочно) и улуците по фасадите парапетите настилките озеленяването/контакта с природата.. и това само от последната снимка
някак си личи че или на архитекта му е липсвал опит или че шеф строителя се е вихрил безнаказано
похвална е интериорната философия но е материализирана нескопосано защото когато искаш да въздействаш с простота и сенки трябва да си доста прецизен и безкомпромисен в изпълнението и умен в детайла
ето пример:
след като са си скъсали взаимно нервите за този ‘невъзможен’ детайл на вратите в коридора защо по дяволите не са с едно и също покритие със стените и защо най маловажните вратички на ревизиите не са на същия принцип
наздраве
цецо (18 ноември)
Ново място в картата, което трябва да се посети, след Португалия надявам се:)))) благодаря!
Относно взаимоотношенията архитект-инвеститор/възложител/клиент, (забелязвате ли колко имена имат те, това е от терминологично безсилие) трябва да сме малоумни да кажем, че архитектите са света вода ненапита! Клиента няма доверие, факт е.
Доверие се печели с характер и принципи.
А аз посрещнах Путин, на стъпалата на Софийския университет, хубави стъпала по залез слънце. Виках “Ура” но той не разбра, бързаше.
bobi (21 ноември)
Само не разбрах кой е архитекта на таз сграда!? Или това не е важно или е / може би / конфиденциално?
dari (24 ноември)
Собственик съм на хотела и прочетох всички коментари. Не съм архитект, архитект е сестра ми – арх. Евелина Желязкова, която от 10 години живее и проектира в Италия. Доверих й се и като човек през който премина цялото строителство на хотела бих казала, че в България /а най-вече в планината/ много трудно се строят нестандартни сгради. Строителите, макар и големи фирми си оставят ръцете /по повод детайлите/ и се сърдят като ги викаме на рекламация. Това за съжаление е нивото на строителство. Колкото и добра да е първоначалната идея на архитекта, строителите я окепазяват. По повод фасадата – знаем че има и естествени материали, но се спряхме на тази уникална японска фасада, защото ни предложи всичко от което се нуждаехме – сравнително добра цена, имитация на дърво /важно за гората/, негоримост /много е важно за гората/, специално патентовано от японците покритие, на което не му влияят атмосферните условия, като студ, слънце, влага /много важно за влагата от язовира/, 20-годишна гаранция /дадена от японци!/ и т.н.
По отношение на улуците и комините – улуците са скрити, улуци по фасадата нямаме – това е коминът за котелното. Вратите не можеха да се направят със същото покритие като стените, защото те са шпакловани и боядисани, а вратите са от МDF и са боядисани в специална камера.
Много е лесно да се критикува, не твърдим че сме перфектни, но в България се оказа че дори и с парите си не можеш да получиш това което желаеш и най-вече качествена услуга!
Постарали сме се да направим нещо по-различно и в тон с природата, наистина архитектура, а не кутийки използваема квадратура!
Алекс (24 ноември)
Жалко за сестра Ви, че не работи в България :(
Поздравления за хотела, за мястото, за името. Някой ден ще кажа и за обслужването като Ви посетя :)
Хубавите неща стават най-лесно когато този, който плаща знае какво да изисква и има усет за красивото. Тези, на които се плаща, могат да бъдат винаги контролирани и “връщани” в правия път.
sculpt (25 ноември)
Re: все още стоя зад критиката в по горното си писание
убеден съм че строителния екип по скоро е пречел да се изпипат нещата както и че вие не сте упорствали достатъчно защото сме свикнали да игнорираме това което оставяме след себе си макар че то ще влияе и възпитава години нататък
отвратен съм от брутализацията около яз.Батак но ако все пак имам път натам бих отседнал именно във вашия хотел
поздрави
Алекс (26 ноември)
Чак пък “брутализация” около язовира!? Един от малкото райони със запазен дух и природа.
sculpt (26 ноември)
брутализация = стихийно обсебване и разрастване на нещо което няма идея да е в хармония с околната среда а да я изконсумира
dari (27 ноември)
Нашият хотел се намира близо до язовирната стена на яз. Батак, където все още е диво и красиво. Не е презастроен район, както Цигов чарк – от другата страна на язовира. Надявам се така диво да остане още дълго време.
Благодаря за мненията, те са важни за нас!
Поздрави на всички!
Валентин (25 декември)
Хотелът ми хареса.
Ще го посетим с приятелката ми догодина през лятото.
:)
М.Илиев (26 септември)
Изцяло съм съгласен с по горе написаното. С допълнението, че:
Паяджините в стаите не беше нужно да ги търся (те просто си висяха), тоалетната си бе прилично жълтичка а пръстенчетата от бледо жълтеникав котлен камък не липсваха в мивката и основите на душ батериите . Свежият въздух наистина ми въздейства доста бързо. Легнах си около 20ч.поради дискомфорт и се събудих към 2:30ч през ноща и реших да изпуша цигара и да изпия едно 3в1 с което разполагах …. оказа се, че всичко е под ключ ( хотелът се заключва в 0:00ч ) а да си стоплиш някъде вода за чай, кафе или да си купиш е просто НЕ възможно в границите на хотела с изключение на кухнята, която също се оказа заключена . Опитах с топла вода от банята но кафето стана на дрожди, защото водата не бе достатъчно топла. Реших да “убия” време гледайки ТВ оказа се, че има само 3 възможни избора а съответно: някаква музикална, БТВ и Нова ТВ по които предаваха реклами за удължаване на пениса и крем за стави от охлюви. Всъщност осъзнах, че се Оказах затворник с парите си в семеен хотел с големи претенции, лошо обслужване, със заключена домашна кухня и басейн със студена вода на който можех само да се любувам. Бях вечерял в ресторанта им и ме заболя коремът за това си легнах по рано а на сутринта ме споходи и рядкото щастие от гозбинките им . При самото настаняване помолих собственичката за печка, защото радиаторите не работеха а предполагах че вечерта температурите ще паднат. Собственичката на хотела вместо да уважи желанието ми да предостави печка започна да ми обяснява че щяла да ми донесе термометър за да се убедя, че в момента в стаите било около 22 градуса а те имали дебела изолация и като бонус дори ми изтъкна че завивките им били ТЕРМО :))) Не знам как да изразя отрицателните емоции от първото и последното ми посещение в този семеен и “уютен” ЗАТВОР в който плащаш и плачеш. Ето така ме отсяха гостоприемните домакини. Живея в Англия от 11 години и имам доста добри и лоши преживявания, но това премеждие остави траен отпечатък, който ще помня докато съм жив. О…. забравих да спомена, че ми направиха отстъпка от 5лв за двойната стая, която струва 60лв за това, че съм сам, което май бе най-очарователният подарък за целият ми престой ! Добре, че реших да пред плащам престоят си ден за ден.
Ще попитате: Дали повторих плащането а дали, ще повторя посещението си ?!? За скептиците, ще кажа: ако не вярвате идете и разберете !
За всички останали мога да кажа само: Спестете си негативни емоции, изберете друго място за отдих.
Дарина (17 август)
М.Илиев МНОГО ЗЛОБА И НЕГАТИВИЗЪМ!
Благодаря, няма лоша реклама! 2021г сме все още най-хубавия хотел на яз.Батак! При нас се снимат клипове, филми, реклами, корици и идват само ценители!