Апартамент за партита
от Николай Ангелов, 11.06.2010
Писали сме за жилища в изоставени фабрики и за фото студиа в соц заводи. Чували сме и за хора, които преди ремонт на апартаментите си правят диви партита в тях, защото и без това всичко е “сякаш-бомба-е-паднала”, а след партито просто измазват, сменят паркета и готово — от предишното състояние (и от онова, което Гошката надраска на стената с маркер) няма и следа. Но сега ще покажем един апартамент, който е оставен в този му вид умишлено.
***
Преди доста време видяхме във Facebook снимки от новогодишно парти в стара софийска неремонтирана къща. Изглеждаше яко. Дори споменахме за къщата в един пост и обещахме подробности. Оказа се обаче, че собствениците не живеят в България и снимането е трудно.
Снимка, която тогава намерихме във Facebook
Но преди месец един от тях си дойде за малко, отново направи парти, запознахме се с него и в един дъждовен следобед снимахме.
На дневна светлина
Излезе, че къщата въобще не е неремонтирана — преди няколко години фасадата й е била “подложена” на проект Красива България, а апартаментите вътре са като нови. С изключение на един — този, заради който сме там. “Решихме да го оставим така, каза собственикът, и да го ползваме само за партита. Идваме си по 2 пъти в годината и винаги правим парти.”
Разказа ни, че къщата е принадлежала на неговия прадядо — ген. Стефан Паприков, един от първите министри на България след Освобождението. Построена е през 1906 и е паметник на културата.
Има стариини мебели, древна дограма с райбери, кахлена печка. И носи един небрежен декадентски дух, в който дори диско топката и касите от бира стоят естествено.
Мебелите са наредени покрай стените като в дворец, за да отворят място за бал / дансинг. Висящите рибки са от новогодишното парти, а балоните и бутилките — от предишната вечер
Столовете изглеждат реставрирани, а роялът си е автентичен
Вратата на терасата е точно срещу входната врата на апартамента. Влиза се във вестибюл с естествено осветление. Отляво на вестибюла е салонът за партита, отдясно — помещения, които не се ползват. Отворът в стената (и на двете снимки) между между вестибюла и салона вероятно е късна намеса
Печката е добър акцент в интериора. Паркетът е сложен върху оригиналното дюшеме вероятно по времето на социализма
Навсякъде е запазена оригиналната дограма. Някои от прозорците са направени без брави, а се затварят само с райбери. Диско топката върху рояла стои естествено и леко иронично в цялата тази среда
На горния етаж, в един от обитаемите апартаменти, се пазят мебели, подарък от руския император Николай II и това пиано, подарено от Фердинанд
Още постове? Влез в архива или избери категория...
Коментари
И.Е. Станков (11 юни)
Тоя стил на контролиран ретро-разпад ми допада много, в Берлин е всъщност водещ. Повечето уважаващи себе си клубове изглеждат така.
Но има и нещо меланхолично и тъжно в цялата история: “Решихме да го оставим така, каза собственикът, и да го ползваме само за партита. Идваме си по 2 пъти в годината и винаги правим парти.”
2 дни. През другото време: www.litclub.com/libr…
Ka (11 юни)
:D
Много добро :D
Искам и аз на парти хехе :D
Wed (11 юни)
Прекрасна къща, мерси, че ни я показахте. Винаги, когато видя подобно аристократично обиталище, изпитвам неистова нужда да го обхождам цялото надлъж и шир, по пода и тавана, многократно:):):):) Всъщност точно това е, с което ме привлича- старовремското си пространство по възможност с минимално количество мебелни струпвания, многото въздух и лабиринт от помещения и отвори, с които въображението доволно да играе.
Специално в този апартамент, обаче, бих поизчистила еклектиката от някои неуместни, по субективно мнение, напластявания. Примерно, пластмасата- вън, както и култовите арки и рафтове с лунички от гипс-картон (дори и да не са); което дразни сетивно са рамките, формалността им и, ако присъствието на бирените каси ще е трайно, бих ги заменила с онези ретро-метални. Интересно е, че на нощните снимки мястото изглежда именно приканващо, докато на дневните- съвсем разрошено като след парти;):):):)
Боян Манчев (11 юни)
M, ни са заблуждавайте, бе – вижте от партита на кво е заприличал….
нвжгвнгтжеи (11 юни)
Много готино!!!
Браво на стопаните за смелостта и интелигентността да го оставят в този вид на “контролиран ретро-разпад” (по И.Е.Станков).
Да имаш такава къща – това си е за завиждане… Представям си какви купони стават!
Ех, ако повече хора разберат, че пластмасовите прозорци, стиропора и теракота не са върхът и не са първото нещо, което човек трябва задължително да направи като му останат 2 лева в джоба, ще живеем на по-приятно място, нали?
abi (11 юни)
Става ми тъжно когато видя жилище с толкова възможности, така занемарено. Дори “идването два пъти в годината” не ми се струва добро оправдание…
С малко уместна козметика и не толкова големи разходи, от него би станало едно изключително елегантно място, което съвсем не пречи да бъде използвано за партита :))))
Менимализмът е голямо предимство, но усещането за “вехто” и занемареност ощетяват старинните акценти.
С удоволствие бих си “поиграла” с него ако ми падне:))))
Продължавайте с публикациите.
Успех!
мария (11 юни)
браво за смелостта да устоят на изкушението и да не го продадат, реставрират, префасонират на “модерен офис” или “луксозен имот под наем”.
нау.ис.тайм.фо.пааааартии.
Софи (12 юни)
Много ми харесва статията, Ники, чудесен си! Браво на разказвача и писача: )
Боян Манчев (12 юни)
Частично подкрепям позицията на abi – за мен е ценно хората, собствениците, сградите, продуктите на дизайна, нещата изобщо да са искрени.
Забележете бурното старание да се НАГЛАСИ обстановката сякаш запазва автентичността на строителната площадка – дотук почти добре. Но забележете и грубата липса на хармония между общото впечатление от интериора и сините рибки по тавана с двете неонови лампи….А съвсем актуалните рекламни надписи по касите за бира?..
Виждам едно жалко старание някой или някои да се покажат като супер мноо яки артисти, хора, не просто способни, а желаещи да живеят при всякакви условия, считайки тази свръхпресторена демонстрация за проява на героична артистичност, неприсъща за около 99.2% от останалото население.
Презирам подобни инфантили!
Ицо (12 юни)
да въпросът е инфантили или декаденти; ТЕЦ или кахлена печка; диско музика или роял? Всъщност нали всичко е заради хората. Предлагам да пуснем мухата че Елтън Джон ще свири на този роял след концерта и да направим едно парти изненада…не, не, ще се съберат много гейове
deny (13 юни)
Не разбирам желанието ви да оплюете нещо без да познавате хората и контекста, в който се случват нещата с този апартамент за парита.
Жестоко е, именно защото е направено без никаква претенция и старание да бъдат не себе си! Те са такива, каквито са и са прекрасни!
Боян Манчев (14 юни)
deny, обикновено като видя нещо хубаво, стойностно, красиво – хиляди поклони. Но изказаното ми мнение може да се разглежда и трябва като укор към хората, коментиращи тези публикации, понеже без капчица аналитичност се превъзнасят все едно им е поднесена някаква особено рядка и нечовевшка красота, идол. Дават си вид на толкова трогнати и разбиращи нетрадиционната хубост, че набожните от тях биха си окачили до иконостаса съответните снимки.
A те дори не представляват нещо изобщо ценно. И да, съвсем права си – идея си нямам кои са хората. Споделих първите си впечатления, а те са такива, каквито са, и само твоето мнение не би ги променило. Дори ще те посъветвам да преоцениш тези си приятели.
Може би последно време (последната година) ми ПИССНА от идиотщини, повърхностно поведение, селянии в България и съм вече особено чувствителен на темата, но поне съм с чиста съвест – споделих неполираната си и действителна, та чак ръбеща, позиция.
Не съм маниак на плювките – само безкомпромисен, което рядко ми се удава в преките контакти, защото все пак ми се ще да общувам поне с 3-4-ма човека.
Цеко Сифоня (15 юни)
бат Бояне, тез светлинки и лампички са поставени там за да светят по време на партитата нощно време, не за да се гледат по апокрифни снимки от мнителни пазители на красотата :) Същото е и с касите, и както (сигурно си забелязал) микс-пулта въ
рху тях… Хората си правят кефа и хич не ги интересува дали някой не им харесва щайгите или не.
за което – евала!
deny (15 юни)
Бояне, и само твоето мнение не би ме накарало да преоценявам, които и да било свои приятелства. Но пак коментираш нещо, което не познаваш.
Хубав ден и насочи безкомпромисността си на някъде другаде.
Боян Манчев (15 юни)
deny, Цеко, за мен е наистина голямо удоволствие някой да прояви лично отношение към коментарите ми…..
Очевидно сте много по-запознати с действителната обстановка, но нали целта е с тези статии да се провокира липсващото макар в България общество, което от своя страна да коментира показания материал?! Или поне аз смятам така….От това следва не заинтересоваността на собствениците от мнението ми, а по-скоро тази на хората, обсъждащи естетическите достойнства на различните публикувани обекти.
И все пак, за да запазя добрия тон – май говорим за съвсем различни неща. Като двама опоненти, единият от които е недоволен от цената на парното, а другият е силно разтревожен от глобалното затопляне….
Цеко Сифоня (15 юни)
важното е, че домашна ракия ще има за всички :0
Боян Манчев (15 юни)
:)))))
Jya (16 юни)
Прекрасен апартамент … но занемарен … жалко.
Боян Манчев (16 юни)
Мм……и ние за това си говорихме…
:))) Съжалявам – чувствах се длъжен :)))))))))))))))))
Alex Krutilin (19 юни)
@Deny: Аз във FB имам ли те като другарче? Мерси за хубавите коментари!
@Боян: Тъжно е…
Боян Манчев (21 юни)
Грешната преценка понякога е по-тъжна….
Хм, че го и казах вече.
Хофман (27 юни)
Следя този блог още от самото начало и с голямо съжаление започвам да установявам, че напоследък доста се плъзгате по повърхността. Харесвам състоянието на “контролиран ретро-разпад”, но каквото и да си говорим – този апартамент е просто занемарен. Жилището е пълно с възможности, но собствениците му не са ги използвали. Е, какво cool има в това нещо?