От няколко дни най-туристически активните места в София са заети от една изложба. По оградата на Художествената академия, по пътеката към Народното събрание, на ул. Кракра се вият редици метални стойки, а на тях са опънати плакати със сгради и архитектурни проекти. Съюзът на архитектите в България (САБ) празнува 50 годишен юбилей.

Изложбата е подредена из най-добрите места в София

Дотук добре. Половин век си е достойна за уважение годишнина, а през соца САБ, казват, била активна творческа организация, която критикувала настоящето и обсъждала бъдещето с идеалистичния плам на млад комсомолец. Обаче в конкретния случай САБ май полага всички усилия да унищожи и малкото уважение към гилдията, останало у непредубедените граждани.

Защо изложбата не става

Първо, лоша типография и дизайн. Логото на САБ с йонийския капител съвсем не печели, когато е “експонирано” на син фон в най-добрите традиции на 90-те.

Логото на САБ краси всички челни пана

После това не е никаква юбилейна изложба, а слаб и непълен преглед на българската архитектура (и 3D визуализации) от последните 2-3 години.

И накрая, изложбата показва основно и най-вече онези лоши проекти, които са станали символ на най-сбърканото в нашата архитектурна практика: ваканционни селища и хотели по морето (сещате се от кои), проектите за Централна градска част и метростанциите в София, “възстановяването” на средновековни крепости по европроекти из села и градове и дори небостъргача до Административната сграда на НДК, който е една от най-капиталните градоустройствени грешки в столицата.

Проекти като този на мястото на Бирена фабрика в София…

…такова селище край Свети Влас…

…или небостъргача до НДК нямат ама никакво място на юбилейна изложба на себеуважаващ се творчески съюз

Преди 5 години

През 2010 писахме за изложбата 45 години САБ. Тя беше подобна, но с някои уж младежки “пинизи” в допълнение — платната бяха опнати на строително скеле, облепено с жълти сигнални ленти, които трябваше да създават по-“хашлашка” идентичност. Сравнихме тогава съюза с 45 годишен чичко, разтресен от кризата на средната възраст — облякъл тясно кожено яке (че и се е опитал да го закопчее) и обул светещите маратонки на сина си.

За 50 годишнината поне няма скеле и жълти ленти, но съдържанието е почти същото. Чичкото вече не е с кожено яке и маратонки, но не е и с достолепния, добре скроен костюм, подхождащ на възрастта му.

Как можеше да се направи по-смислена изложба

Ето няколко прости стъпки:

1. САБ наема рекламна агенция (за предпочитане не гаражна),
2. която прави смислена визуална идентичност на изложбата и сайт за нея.
3. САБ прави подбор на проекти, които действително илюстрират последните 50 години от развитието на българската архитектура. Така има шанс хората (а и архитектите) да си припомнят гениалната експерименталност на вече забравени имена като Никола Николов, Богдан Томалевски, Владимир Роменски, Михаил Соколовски, Иван Татаров, Стефка Георгиева и ред други, а не да гледат изстъпленията на Амфион, Стефан Добрев и куп ведомствени проектанти, които е по-добре да бъдат забравени.

В резултат САБ си изгражда образ на достойна 50-годишна организация.

Последното обсъждане на конкурсните проекти за Централна градска част на София, което ще се проведе днес (понеделник), от 18:00 в Дома на архитектите на ул. Кракра е идеален повод да видите изложбата, а после и да присъствате на дискусия, която ще ви докаже защо вече почти ни е срам да си признаваме, че сме архитекти (и бивши членове на САБ).